М ного от нас нямат време или пък желание да прекарват повече от час във фитнес залата и предпочитат да се погрижат за здравето си като потичат в близкия парк.
Уредите във фитнеса са в пъти по-мръсни от тоалетна чиния
Ако сте от любителите на тичането, то почти сигурно ви се е случвало поне веднъж да водите разговор с други любители или просто многознайковци, които да ви поучават кога, къде и по какъв начин е най-правилно да се тича.
Тогава е доста вероятно и да сте чували три от най-разпространените мита за тичането, в които много хора вярват, а не трябва.
Ето ги и тях:
Мит №1: Трябва да се тича с малки, но бързи крачки
Реалност: Трябва да се тича така, както е най-естествено за тялото
Препоръчително е да се правят по-малки крачки, за да се избегне момента, в който кракът ни стъпва твърде далеч от тялото и увеличава шока при срещата със земята, както и риска от нараняване.
Митът се заражда през 1984 г., след като треньорът по лека атлетика Джак Даниелс забелязва, че на Олимпийските игри лекоатлетите тичат с темпо поне 180 стъпки в минута. Уловката тук обаче е, че става въпрос за професионални спортисти, а не любители като повечето от нас.
КАК ДА СЕ ПОЧУВСТВАМЕ ПО-ДОБРЕ В ТЯЛОТО СИ САМО ЗА СЕДМИЦА
През 2017 г. експерти установяват, че независимо дали сте професионалисти, или не, броят на стъпките, които правите за минута при тичане, трябва да бъде такъв, какъвто тялото ви повелява. Като наистина с времето естествено се получава така, че колкото по-тренирани сме, толкова по-голямо разстояние изминаваме с по-малки крачки.
Мит №2: Първо предната част на ходилото трябва да докосне земята
Реалност: Трябва да се стъпва така, както ходилото ни чувства, че е естествено
Различни изследвания показват, че хората, които стъпват първо с петата или директно с центъра на ходилото си, тичат по-неефективно и има по-голяма вероятност да се наранят. Проучванията обаче не твърдят, че промяната в начина на стъпване ще направи тичането на тези хора по-ефективно или ще намали вероятността от нараняване.
Проучване от 2017 г., базирано на литература по темата, открива, че преминаването от стъпване на пета към стъпване в центъра или предната част на ходилото не увеличава ефективността при тичането, не елиминира влиянието на контакта на ходилото със земята, нито пък намалява риска от наранявания.
Мит №3: Трябва да се тича с обувки, които пасват на извивката на крака
Реалност: Дори и да не пасват на извивката, трябва просто да са удобни
Идеята зад това е, че всеки човек стъпва по различен начин по време на тичане, затова трябва да носи обувки, които по-скоро пасват на стила му на тичане, а не толкова на извивката на крака му.
Вариантите при тичане са основно три – голямо извиване на ходилото навътре, голямо извиване на ходилото навън, или стъпване право върху земята.
В някои от специализираните магазини за спортни стоки за тичане има устройства, които установяват по какъв начин човек стъпва по време на тичане и по този начин могат да му се предложат точния модел обувки, които да пасват на стила му.
Това обаче не гарантира, че рискът от нараняване при тичане ще бъде намален, защото проучванията по въпроса дават противоречиви отговори.
Но след като датски учени дават на военен персонал различни видове обувки, които да пробват по време на работа, установяват, че обувките, които са оценени като най-удобни, са и тези, които най-рядко водят до злополуки.
Каква е поуката от всичко това? Тялото ни знае от какво имаме нужда. Просто трябва да го послушаме.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още интересни новини последвайте страницата ни в Instagram.
Четете още:
Ето как да ускорите метаболизма
Колко крачки на ден трябва да правим
Кои са най-добрите спортове за бързо горене на калории
