К сенотрансплантацията, трансплантацията на нечовешки органи в телата на хора, наскоро излезе на преден план в биомедицинската наука. През последните две години тази някога неясна област на хирургията достигна няколко важни етапа, включително трансплантацията на генетично модифицирани свински сърца и бъбреци на пациенти в мозъчна смърт.
Колкото и новаторски да са тези подвизи, ксенотрансплантацията има странно дълга история – с много съмнителни от етична гледна точка грешки.
Някои от първите неясни научни опити започнали през XVII-ти век с работата на френския лекар Жан-Батист Дени – пионер в кръвопреливането. При първия документиран опит за кръвопреливане Денис изпомпал кръвта на овца в 15-годишно момче, което страдало от хронична треска. Според разказите на Денис, той се е възстановил "поразително добре" и бързо си възвърнал "усмивката на лицето". Дългосрочното му възстановяване остава загадка.
1667 June 15: First blood transfusion into a human by Jean-Baptiste Denys in France https://t.co/KSsmGgVhc6 #histmed pic.twitter.com/ud5FqPRK2o
— A.J. Wright (@AJWrightMLS) June 15, 2017
Не е изненадващо обаче, че не всички тези експерименти били успешни. Ксенотрансфузиите се извършвали извън закона във Франция около 1670 г. след смъртта на един от пациентите на Денис.
Векове по-късно учените започнали да се занимават с междувидовите присадки на тъкани и органи, не само с преливането на кръв. Един смел пионер на този груб предшественик на ксенотрансплантацията бил Серж Воронов, руски учен, работещ в Париж в началото на XX-ти век.
Неговият "pièce de résistance" трансплантирал части от тестиси на шимпанзе в тези на по-възрастни мъже, които били загубили "жаждата си за живот". Съобщава се, че той извършил "значителен брой" от тези операции и спечелил цяло състояние, правейки това.
Един от пациентите на работата на Воронов е австралийският фармацевт д-р Хенри Лейтън-Джоунс, по-известен като „Маймуната Джоунс“, който получил присадка на маймунски тестис в Париж през 1929 г. Щастлив от резултатите, той се завърнал у дома в Австралия и продължил наследството на Воронов, като извършил многобройни подобни операции.
До 60-те години на миналия век идеята за използване на нечовекоподобни примати като донори за трансплантация пленило въображението на д-р Кийт Реемтсма, американски учен, който прекарал голяма част от кариерата си в университета Тулейн в Луизиана. Въпреки че бъбречните трансплантации били разработени около това време, броят им бил изключително ограничен поради липсата на налични органи от починали хора.
Serge Voronoff (1866-1951) was a French surgeon of Russian extraction who became famous for his technique of grafting monkey testicle tissue into the testicles of men to increase their virility. pic.twitter.com/X5AsBsaRsL
— Whores of Yore (@WhoresofYore) August 4, 2018
За да се справи с проблема, Реемтсма направил опити с помощта на бъбреци от най-близките ни живи роднини, шимпанзето. Между 1963 и 1964 г. най-малко 13 човешки пациенти получили двойна бъбречна трансплантация с органи, получени от шимпанзета.
Повечето от тези трансплантации били неуспешни поради отхвърляне или инфекции, причинявайки смъртта на пациентите в рамките на осем седмици. Забележително е обаче, че няколко случая имали определен успех. Един от пациентите на Реемтсма живяла девет месеца и дори успяла да се върне на работа като учителка, като изглеждала в добро здраве.
Един ден обаче внезапно припаднала и починала. Бъбрекът на шимпанзето изглеждало здраво и не било настъпило отхвърляне, което накарало лекарите да заключат, че тя просто е починала от остро електролитно нарушение.
Имало дори множество предложения за трансплантация на сърца на примати на хора. Един от най-известните опити бил извършен от д-р Леонард Бейли, който през 1984 г. трансплантирал сърце на павиан на момиченце, известно като Baby Fae.
Момиченцето било родено преждевременно и страдало от хипопластичен синдром на сърцето, критичен дефект, който изисквал спешна операция. Тъй като нямало налични сърца от донори бебета, Бейли съставил следния план - отишъл в изследователската лаборатория на болницата и извадил сърцето на упоен павиан. Върнал се горе и го имплантирал в гърдите на детето.
Първоначално изглеждало, че планът е проработил, когато сърцето с размерите на орех започнало да бие. Бебето обаче починало 20 дни по-късно поради остро отхвърляне.
Would you graft a chimp testicle onto yourself for a T boost anon? Would you have done it in the 1920s?
— Stone Age Herbalist (@Paracelsus1092) May 24, 2022
I give you the story of Serge Voronoff, early xenotransplantation and the quest for youthful rejuvenation. pic.twitter.com/h2A1OzorSA
Случаят станал широко известен и предизвикал много полемики в медиите. Ако има нещо добро от тази операция, то е, че се повишила осведомеността за належащата нужда от повече човешки органи, за нуждаещите се от трансплантация бебета.
Дори днес ксенотрансплантацията е повод за разногласия сред обществеността и биоетиците все още се борят с моралните съображения, свързани с практиката. Струва си обаче да се подчертае, че тези исторически примери за междувидова трансплантация са на километри от ксенотрансплантациите през 2020-те години, които са се възползвали от десетилетия напредък в трансплантационната хирургия и биомедицинската наука.
Каквато и да е позицията ви по въпроса, факт е, че има отчайващ недостиг на донори на органи, поради което умират стотици хора всяка година. Въпреки че има още много работа за вършене, ксенотрансплантацията има потенциала да реши този проблем и да спаси много животи.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
