К ато общо правило, ако ще се разболявате, трябва да се опитате да не го правите в миналото.
Настоящето?- Може!
Бъдещето?- Най-добре.
Но миналото?- Изключително лоша идея!
В най-добрия случай ще трябва да седите на лунна светлина и след това ще ви кажат, че се чувствате по-добре, а в най-лошия ще има човек до вас, който да реже вътрешностите ви с трион.
Roasted Puppy Fat And Salty Owls: Bizarre Medieval Medicine Revealed In New Digital Projecthttps://t.co/GR3QrJojgq pic.twitter.com/uXchh2zf8k
— IFLScience (@IFLScience) August 19, 2022
Нов проект на Университетската библиотека на Кеймбридж в Обединеното кралство има за цел да обедини уникалните и незаменими знания от ръкописни книги отпреди стотици години, разкривайки хиляди медицински рецепти и текстове от средновековни лекари.
„Тези ръкописи предоставят брилянтна възможност да опознаем средновековната медицинска култура, а рецептите и текстовете с описани случаи ни доближават до взаимодействията и отношенията между пациент и практикуващ, случвали се преди много векове“, каза Джеймс Фрийман, специалист по средновековни ръкописи в библиотеката на университета в Кеймбридж.
10 Medieval Remedies That Aren't As Bizarre As They Seem: Medieval medicine invo.. #list https://t.co/qqpCkMSYMV pic.twitter.com/vzSLUmHe9b
— Ric Olsen (@Ric9871Ric) August 10, 2016
„Тези рецепти са едно напомняне за болката и несигурността, битували в Средновековието, преди хората да открият антибиотиците, антисептиците и аналгетиците, неизменна част от живота ни днес.“
Това е доста смекчено обобщение. Една терапия за подагра - болезнен вид възпалителен артрит, чието съвременно лечение се състои от ибупрофен и диетични промени - включвала смилането на изпечен, осолен бухал на прах и смесването му с мазнина от глиган, от което се правел мехлем, който след това се втривал в засегнатата област. Ако това не е достатъчно жестоко и странно за вас, може би бихте могли да опитате алтернативата - изпечете пълнено с охлюви кученце на огън и използвайте мазнината му за мехлем.
Всъщност списъкът със съставките, необходими на средновековния практикуващ с „пиявици“ – винаги е добър знак, когато думата за лекарство включва името на кръвосмучещ червей - е „смайващ“ по своя обхват. Някои, като тези, описани по-горе, са ужасяващи и свръхспецифични, други са неща, които можете да намерите във всеки супермаркет и днес, като розмарин, черен пипер и мляко.
Medieval medicine often conjures up images of bubbling potions and dubious cures – but could there be some merit behind the seemingly bizarre ingredients? Find out at this free @BritishAcademy_ event, chaired by BBC History Revealed editor @CharlotteHodgm1https://t.co/JHAokkrFta
— HistoryExtra (@HistoryExtra) June 17, 2021
Зад странните рецепти и медицински особености на времето стои нещо вечно - истории за човешките състояния и взаимоотношения.
„Зад всяка рецепта, се крие човешка история - преживяване на някаква болест и болка, но също и желанието да живееш и да бъдеш отново здрав“, каза Фрийман.
„Някои от най-вълнуващите са тези лекарства, които са непосредствено свързани с надеждите или трагичните разочарования на средновековните хора – рецепта как „да накараш мъж и жена да имат деца“, „да разбереш дали бременната жена носи момче или момиче“ или „да се избави жена от мъртво дете“.
From bizarre remedies to pioneering practices which helped shape modern treatments, The Honest Truth about medieval medicine https://t.co/ZKgpw2Of0p pic.twitter.com/u0MK4EbXY3
— The Sunday Post (@Sunday_Post) June 14, 2018
Благодарение на проекта всички тези древни лекарства ще бъдат събрани и пренесени в съвременния свят – дигиталния. Освен, че над 180 ръкописа ще бъдат дигитализирани и ще бъдат достъпни безплатно онлайн в цифровата библиотека на Кеймбридж, също така ще имат преводи, добавен контекст за непрофесионалния читател и активирано търсене по ключови думи за учените, които се занимават със средновековните практики.
„Всеки ръкопис ще бъде придружен от достъпно въведение, насочено към широката публика. То ще обяснява какво съдържа книгата и ще я поставя в по-широк контекст. Ще има информация за това кой я е притежавал или нещо важно за нейната история“, каза Фрийман.
„Целта е да помогнем както на изследователите, така и на обществеността да разберат, проучат и оценят тези уникални и незаменими артефакти.“, казва той.
