Д али спокойствието е пасивен начин на съществуване? Своеобразно вцепенение за всичко, което ни се случва? Понякога изглежда притеснително и неестествено за околните. Може ли ситуацията да е драматична, а човек да запази спокойствие? Дали е черта на характера или поведение, което може да се възпитава?
Стоическо спокойствие
„Бъдете спокойни и ведри, независимо от това, което ви поднася животът“, съветва римският философ Марк Аврелий. Звучи по-лесно да се каже, отколкото да се направи, бихте си помислили. Но всъщност стоикът Аврелий има умението да прави спокойствието да изглежда лесно постижимо.
Известният труд на Аврелий „Медитации“ е свързан с „поставянето на ежедневните ни грижи и грижи в по-широка перспектива“. Като император на Рим Аврелий се сблъсква с огромен натиск, но често напомня колко кратък е животът му в сравнение с необятността на времето и колко малък е той в сравнение с целия космос.
В съответствие със стоическия си възглед за живота, Аврелий твърди, че каквото и разочарование или негативни емоции да изпитва, в крайна сметка те са продукт на неговите собствени преценки или тълкувания. Съответно, той има властта да ги контролира.
Но защо се набляга на спокойствието? Наистина ли е толкова важно да намерим мир? В стоическото мислене, изглежда, спокойствието е всичко – то е сила. Както Аврелий пише в „Медитации“: „Колкото повече човек се доближава до спокоен ум, толкова по-близо е той до силата“.
Спокойствието е от съществено значение за живеенето на добър, щастлив живот. Това е така, защото обезпокоеният ум не може да взема разумни, рационални решения.
Според стоиците ние просто трябва да видим, че спокойствието е в нашия контрол. Каквото и да се случва в света, „всичко зависи от нашите преценки и интерпретации на ситуации, а не от самите ситуации“
Тази основна стоическа идея има огромно влияние върху съвременната когнитивно-поведенческа терапия.
Бягство от технологиите
От мантри до звуци от тропическа гора, всички сме свикнали с основната идея за звукови пейзажи като успокояващ фон. Но, разбира се, звуците, които всеки от нас намира за успокояващи, по дефиниция са нещо лично и няма универсален саундтрак, който да насърчава спокойствието за всички.
Точно както стоиците наблягаха на перспективата и на това колко малък е всеки от нас в сравнение с целия космос, изпълнителят на електронна музика Джордж Фицджералд търси вдъхновение във вселената и звездите за своя албум "Stellar Drifting" от 2022 г.
Музикантът казва пред "MusicTech": "За мен космосът представлява най-отдалечената точка, най-спокойното място." Фицджералд прекарва известно време в Ню Мексико, шофирайки в пустинята и наблюдавайки звездите. „Космосът те изважда от теб самия. Напомня ти, че сме малки и незначителни.“
new work – DS142D
— ཊལབསརངཧ (@David_Rudnick) May 19, 2022
George FitzGerald – Stellar Drifting
LP artwork
digital version, static
designed by David Rudnick, Maharani Yasmine Putri, Emiel Penninckx and Chris Shier in terrain pic.twitter.com/sCIbBK3puP
Той прави изображения на вселената, събрани от НАСА, и като ги въвежда в нови софтуерни програми, ги превръща в звуци, които след това развива в 10-те песни в албума. Той също така използва аудиозаписи от сонди, които се носят из Слънчевата система.
Електронната, гаражната и хаус музиката от десетилетия са били форма на бягство от реалността. А според Фицджералд звездите в небето свързват всички ни. Вероятно най-успокояващата песен в албума е "Setting Sun", на която не е задължително да се насладите на оживен дансинг, а по-скоро да лежите на дивана или да стоите на хълм, съзерцавайки необятността на вселената.
Изкуството на спокойствието
По същия начин във визуалното изкуство спокойното медитативно преживяване на един зрител е интензивна психодрама за друг. „Ню Йоркър“ описва работата на шведската художничка Хилма аф Клинт като „страшно езотерична“ и резонираща с „неспокойно търсещо настроение в настоящата култура“. За други зрители нейните творби са терапевтични в своята енигматична извънземност.
Tickets are on sale now for Klint & Mondrian! ➡️ https://t.co/62SKm1q0mK
— Tate (@Tate) November 6, 2022
Discover how two ground-breaking modern artists, Swedish painter #HilmaAfKlint and Dutch painter #PietMondrian, invented their own languages of abstraction, rooted in nature & rich in vibrant signs. 🟥🌸🧡 pic.twitter.com/VsIjJFUtbS
Шведски мистик и художник, Хилма аф Клинт разработва форми в пастелни нюанси няколко години преди други по-известни абстрактни художници. Изложба този април в лондонския "Tate Modern" ще изследва нейната работа заедно с тази на Пит Мондриан. „В основата на техните артистични пътувания е споделеното желание да разберат силите зад живота на Земята“, казват специалисти
Хармонията на хайку
Традиционната форма на японската поезия хайку, която се състои от 17 срички в три реда има успокояващ ефект върху читателя. Структурата на хайку следва стриктно преброяване на сричките и насърчава поета да се съсредоточи върху един образ или момент, което само по себе си има медитативен ефект. Използването на природни изображения в хайку също предизвиква усещане за спокойствие и мир. Краткостта и простотата на хайку позволява на читателя да съзерцава и обмисля значението и образите, без да се чувства претоварен от прекалена "бъбривост".
Мацуо Башо, от периода Едо, e най-известният хайку поет. Започва да пише стихове, докато действа като спътник на местен аристократ. Башо е не само майстор на хайку, но будистки монах и велик пътешественик – когато пътува, разчита изцяло на гостоприемството на храмовете и колегите поети.
Неговите стихотворения изследват дзен идеята за единство със сътворението. Всяко негово стихотворение предизвиква сцена от природния свят – скачаща жаба, лятна луна, черешов цвят, зимен сняг – които внушават нищожността на човешкия живот в контекста на необятността на природата. Съдържателно и пестеливо, най-известното му хайку е „Старото езеро“: „Старо езеро/ Жаба скача в него/ Шумът на водата“.
Намерете своя поток
Някои гледат на спокойствието с подозрение. Да си спокоен не трябва да се равнява на пасивност или безчувственост.
Когато сме погълнати от нещо, което обичаме можем да изпаднем в почти транс състояние на спокойствие, хипнотизирани от това, което правим. Потапянето в природата или определена дейност ни кара да се съсредоточим върху това, което е пред нас, освобождавайки умовете си от други неща.
В своята класическа творба „Пътят на художника“ Джулия Камерън насърчава читателя да „поеме ангажимент за тихо време“.
Тя пише: „Творчеството възниква в момента и в момента ние сме в безвремие“
