С ред многото "безспорни истини", с които израстваме, са твърдения като "Тревата е зелена" или "Небето е синьо". Към тях често се добавя и идеята, че Слънцето е жълто. Това убеждение е затвърдено чрез безброй илюстрации и културни представи. Но дали Слънцето наистина е жълто? Отговорът може да ви изненада: цветът на Слънцето всъщност е бял.
Слънцето излъчва светлина във всички цветове на спектъра – червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индигово и виолетово – в приблизително равни количества. Комбинацията от тези цветове се възприема от човешкото око като бяла светлина. Пример за това може да се наблюдава в природата при появата на дъга, когато слънчевата светлина се разлага на отделните си цветове, или в лаборатория, когато бяла светлина премине през призма.
Тогава защо Слънцето ни изглежда жълто? Причината се крие в разсейването на светлината в земната атмосфера – явление, наречено разсейване на Релей. Степента на разсейване зависи от дължината на светлинните вълни. Късите вълни, като синята и виолетовата светлина, се разсейват значително повече в атмосферата в сравнение с дългите вълни, като червената. Когато слънчевата светлина навлиза в атмосферата, тя взаимодейства с молекулите на въздуха и частиците, които я разпръскват в различни посоки.
Синята светлина се разсейва най-силно поради своята къса дължина на вълната, което означава, че по-малко от нея достига до нашите очи. В резултат на това светлината, която виждаме от Слънцето, е с преобладаващи дълги вълни – жълто, оранжево или червено. Този ефект е особено изразен при изгрев и залез, когато Слънцето е ниско на хоризонта. Тогава светлината преминава през по-дебел слой атмосфера, което води до още по-голямо разсейване на синята светлина. Затова Слънцето придобива наситени оранжеви и червени оттенъци.
От физическа гледна точка Слънцето се държи като почти идеално черно тяло, което излъчва енергия в целия електромагнитен спектър. Температурата на повърхността му, приблизително 5780 келвина (около 5500°C), е такава, че пикът на излъчената енергия попада в диапазона на видимата светлина. Комбинацията от всички дължини на вълните в този диапазон образува бялата светлина, която достига до нас.
Следователно, жълтият оттенък, който приписваме на Слънцето, е по-скоро резултат от атмосферни условия, отколкото от реалния му цвят. Всъщност, в космоса, извън влиянието на земната атмосфера, Слънцето би изглеждало като ярък бял диск.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
