Н ай-тъмният ден през годината е денят на зимното слънцестоене, денят с най-малко слънчева светлина и най-дълга нощ. Но най-студеният ден през годината обикновено се пада около месец по-късно. Защо най-тъмният ден в годината не е и най-студеният?
Отговорът е свързан с наклона на Земята
и как нашата планета задържа топлина, пише Live Science. Земната ос – въображаемата линия, свързваща северния и южния полюс – е наклонена под ъгъл от около 23,4 градуса спрямо пътя, по който планетата ни се движи около слънцето.
Това означава, че всяка година има един ден, в който Северният полюс е най-отдалечен от слънцето. В друг ден Южният полюс е този, който е възможно най-далеч от слънцето. Тези дни са съответно северното и южното зимно слънцестоене, обяснява Кристофър Беърд, доцент по физика в университета A&M в Западен Тексас.
Колкото по-отдалечена е земната повърхност от слънцето, толкова по-къс е денят там. Северното зимно слънцестоене е на 21, 22 или 23 декември всяка година, а южното – на 20, 21 или 22 януари.
Земята получава по-голямата част от топлината си от слънцето, което може да ви накара да предположите, че най-късите зимни дни (тези на слънцестоенето) са и най-студените. Но
всъщност най-ниските температури биват измервани горе-долу месец след тези дни.
В северното полукълбо това означава около средата на месец януари.
Обратното също е вярно, лятното слънцестоене (20, 21 или 22 юни в северното полукълбо и 21, 22 или 23 декември в южното полукълбо) – най-дългият ден в годината, често не е най-топлият за годината. Например в пустинята Мохаве е най-горещо през юли, дълго след слънцестоенето, а заливът на Флорида е най-горещ през август.
Това забавяне между слънцестоенето и най-студените или най-топлите дни за годината е ефект, наречен „сезонно изоставане“ и се случва, „защото
физическите обекти – езера и океани, земята, бетонът и т.н. не реагират веднага на по-високи или по-ниски температури“,
обясняват експертите. През зимата това означава, че физическите обекти задържат топлината си от есента и лятото по-дълго отколкото въздуха.
Колкото по-близо е дадено място до океана, толкова по-големи са тези сезонни вариации в температурата, защото е необходима четири пъти повече енергия, за да се повиши температурата на водата с един градус. Освен това „океаните циркулират“. Това означава, че дори когато нощите са дълги, топлината, протичаща в океана, може да помогне за това на тези места да бъде по-топло.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
