С лед като директор от Флорида беше принуден да подаде оставка, защото на учениците била показана статуята на Давид на Микеланджело, BBC хвърля поглед върху историята на цензурата в света на изкуството.
Florida principal resigns after parents decry Michelangelo’s David as pornography https://t.co/ibXFplEDWj
— The Guardian (@guardian) March 25, 2023
Почти от момента, в който високата 5 метра гола мраморна статуя била изваяна през 1504 г., шедьовърът на Микеланджело отстоява позициите си срещу вечните обвинения в неприличие. През XVI-ти век тя дори била снабдена с нелепа препаска от метални смокинови листа, махнати едва в средата на 20-ти век.
1. Марк Куин, „Себе си“, 1991 г.
~Daily Photographic Pieces~
— Emir Han (@RealEmirHan) January 29, 2019
•MARC QUINN•
“Self” (1991) pic.twitter.com/3Rns9tCRB8
На всеки пет години, в продължение на пет месеца, британският художник Марк Куин изцеждал 5 литра от собствената си кръв и ги разливал в полупрозрачен, охладен калъп на лицето си. Резултатът е непрекъснато възникваща поредица от автопортрети, в които художникът може законно да твърди, че е вложил повече от себе си, отколкото всеки друг преди него. За някои наблюдатели поредицата на Куин, наречена „Self“, не е нищо повече от ужасяваща и вампирска каскада. За други творбата въплъщава трогателен и смел принос към традицията на себепредставяне, за която са допринесли велики художници като Рембранд, Ван Гог и Синди Шърман - творба, която дълбоко подчертава крехкостта на битието.
2. Алън Джоунс, „Стол“, 1969 г.
ALLEN JONES: Chair (1969)
— Dina (@viewmistress) June 9, 2020
A CLOCKWORK ORANGE (1971) pic.twitter.com/OsAtZhQsd8
Създателят на този “Стол“, британският поп артист Алън Джоунс, е обвинен, че е третирал предмети като жени и обратно. „Стол“ (заедно с придружаващите го елементи „Стойка за шапки“ и „Маса“) превърна оскъдно облечени женски манекени в неергономично проектиран комплект от неприлични непристойни мебели. На Международния ден на жената през март 1986 г. произведението било залято с препарат за отстраняване на боя от двама активисти, ужасени от шовинистичната чувствителност на скулптурата. Киселината разяла лицето и шията на манекен, стопявайки неудобната поза, в която PVC творбата била замръзнала.
3. Пиеро Мандзони, "Мерда д’Артиста", 1961 г.
Piero Manzoni, Merda d'artista // (Artist's Shit) nn. 68, 78, 80, (1961)
— PrincesaVenegas (@PrincesaXingona) September 7, 2016
30g cans sold equivalent to price of gold. pic.twitter.com/acwKCL6Jfv
Ако „Фонтанът“(писоар) на Дюшан може да бъде възприет от света на изкуството като естетически обект сам по себе си, може би не е изненадващо, че на някакъв етап един художник ще експериментира със самите екскременти и ще се опита да ги представи като изкуство. През 1961 г. италианският авангарден художник Пиеро Мандзони (който година по-рано оставил наблюдателите ужасени, когато представил балон, пълен със собствения му дъх като произведение на изкуството), направил точно това – натъпкал в 90 тенекиени кутии 2700 грама от собствените си изпражнения. Смята се, че произведението се родило като отговор на подигравателен коментар на баща му, който притежавал фабрика за консерви, оприличавайки работата му на екскременти. През 2016 г. една от кутиите била продадена на търг за 275 000 евро.
4. „Изтритата рисунка“ на де Кунинг, Робърт Раушенберг, 1953 г.
✏️
— crow (@crowgmi) November 22, 2022
Robert Rauschenberg, Erased de Kooning Drawing (1953) pic.twitter.com/RxjPt6Xvpy
През 1953 г., същата година, в която кураторите от V&A вярвали, че очите на съвременните хора ще могат да се справят с гениталиите на Дейвид, американският художник Робърт Раушенберг опитал да „разсъблече“ една картина. Любопитен да разбере дали произведение на изкуството може да бъде създадено чрез премахването му, Раушенберг убедил своя приятел, холандско-американския абстракционист Вилем де Кунинг, да пожертва своя скорошна рисунка за експеримента. Резултатът е хартия, изчистена от всеки белег характерен за една картина. „Изтритата рисунка“ предизвиква наблюдателите да решат дали липсващото изображение изобщо е изображение или истинската изложена работа е идеята за празната рамка, която заобикаля отсъствието на художествени белези – скулптурно място за безкрайна загуба на артистичност.
5. Кристо и Жан-Клод, "Заобиколени острови", 1983 г.
Christo and Jeanne-Claude
— Gabi Martin Arte 🔳 (@GabiMartinArte) August 12, 2020
Surrounded Islands. 1983 pic.twitter.com/AwwtwIEQOJ
Не всички, които са имали възможността да видят 11-те острова в залива Бискейн в Маями, покрити сюрреалистично в розова полипропиленова тъкан за две седмици през май 1983 г. от художниците Кристо и Жан-Клод, са били съблазнени от приказната им магия. Еколози протестирали срещу инсталацията, притеснени от дългосрочния ефект, който 603,870 квадратни метра синтетична пластмаса, разпъната върху местообитанията на морски крави и гнездящи скопи, може да има. Диалогът, който произлязъл от инсталацията, а именно за крехкостта на средата, в която живеем, е била сред целите на художниците.
6. Трейси Емин, „Моето легло“, 1998 г.
My Bed, 1998 by Tracey Emin #WomensArt pic.twitter.com/JJ3WYROz6R
— #WOMENSART (@womensart1) October 17, 2021
Въпреки че леглото, като архетипен обект, е служило като незаменим реквизит в някои от най-великите произведения на западното изкуство – от „Венера Урбинска“ на Тициан до „Спалнята в Арл“ на Ван Гог, от „Голата Маха“ на Гоя до „Кошмарът“ на Хенри Фюзели – общественото възмущение от инсталацията на британската художничка Трейси Емин на нейното разхвърляно легло през 1998 г., било интензивно и продължително. Гледката на едно мястото, което изразява "депресивен епизод от живота на художничката, през материалните отломки на разрошената психика и неоправеното легло" бързо се превърнали в повод да се твърди, че съвременното изкуство е изгубило пътя си. Защитниците на произведението пък били изненадани, че повече от 80 години след писоара на Марсел Дюшан, едно разхвърляно легло може да предизвика такова възмущение и се чудели дали истинското възражение не е за това, че една жена се е настанила така „нагло в мъжки музей“.
7. Дейвид Черни, „Акула“, 2005 г.
David Cerny suspends a different kind of shark in his 2005 installation "Shark". #CArtWorlds pic.twitter.com/uAgImGUqBs
— Jack Pfaffinger (@Pfaffinger_art) November 4, 2016
На фона на дръзката инсталация на британския художник Деймиън Хърст „Физическата невъзможност за смърт в съзнанието на някой жив“ (1991 г.), която включвала виеща се акула, суспендирана във формалдехиден разтвор, във витрината на чешкия художник Дейвид Черни пред посетителите изплувала вързаната скулптура на сваления иракски диктатор Саддам Хюсеин. За някои работата била на прага да внуши, че Хюсеин жертвата. За други, творбата била изключително графична. Насрочената изложба на спорната творба в музей в Миделкерке, Белгия, в началото на 2006 г. в крайна сметка била отменена с указ на кмета на града Мишел Ландуит от страх, „че определени групи от населението ще намерят творбата за твърде провокативна“.
8. Пол Маккарти, „Дърво“, 2014 г.
Inflatable Christmas tree installation by Paul McCarthy (2014) pic.twitter.com/ujo9ggxWvK
— SKURT (@168skrt) December 18, 2022
Понякога желанието да се цензурира противоречиво произведение идва от обидени наблюдатели, а не от предпазливи куратори. Такъв бил случаят през октомври 2014 г., когато огромната надуваема скулптура „Дърво“ на американския художник Пол Маккарти, издигната като коледна изложба на Place Vendôme в Париж, била съборена от вандали и впоследствие спукана. Поводът бил близката прилика на скулптурата с определен вид „играчки“, както било посочено от коментатори. Дори самият художник не успял да се отърве невредим. Възмутен посетител на инсталацията се изправил срещу Маккарти и го ударил три пъти в лицето, преди да изчезне в тълпата.
