Т радицията с надбягванията с бикове в Испания неведнъж е предизвиквала смут и изумление у хора по цял свят.
Какво е удоволствието от това да търсиш риска от смъртта, впускайки се в това лудо изживяване?
От гледната точка на човек, който никога не е стъпвал в Испания и не е присъствал на тържествата на Санферминес, това със сигурност е най-безотговорното нещо, което може да съществува.
Но историята на празника и емоцията, която изпиташ, щом веднъж отидеш там, може да преобърне изцяло представите ти.
Надбягването с бикове е само една малка част от традиционните тържества по повод серията от празнични дни, които са най-популярни в Памплона, столицата на област Навара.
Празненства има и в други точки на Испания, но там те са значително по-дребни в сравнение с тези, които се провеждат в Памплона.
Надбягването с бикове неслучайно винаги е във фокуса на обсъждане на световните медии, тъй като засяга редица други теми, които нямат нищо общо със смисъла на празника.
Природозащитниците са най-големите врагове на тази традиция, тъй като за тях не е хуманно и справедливо животните да се използват за подобен вид забавления.
Дебатът за сигурността на участниците в надбягването, както и за хората, които стоят зад ограничителните решетки, отделящи трасето, по което се движат участниците и биковете, също често излиза на преден план.
Зачестяването на смъртните случаи наложи въвеждането на строги мерки и правила, които да прекратят черната серия от подобни инциденти.
Засега изглежда, че новите правила дават резултат. Последната жертва на надбягванията с бикове в Памплона е от 2009г. – 27-годишният Даниел Ромеро, който пристига от Алкала де Енарес специално за събитието.
Санферминес водят началото си от Средновековието. Самият празник тогава се провежда в чест на младеж, носещ името Фермин, който е син на владетеля на Памплона.
Впоследствие Фермин е обявен за светец и за патрон на града.
Първоначално празненствата са се провеждали два дена през месец октомври и основата им е била предимно религиозна.
След една серия от унищожителни бури през 1590г. обаче епископът на града премества празника на Сан Фермин на 7 юли. Така е и до днес.
С малката разлика, че тържествата започват още на 6 юли по обяд и приключват в полунощ на 14 юли.
Една от най-дълго запазените традиции на празника и до днес е носенето на червено шалче или кърпа по време на Санферминес. Причината за създаването на тази традиция не е ясна.
Броят на туристите, които ежегодно пристигат в Памплона по повод тържествата, е стряскащ. Смята се, че всяка година по време на Санферминес в града пристигат около 1,6 млн. туристи.
Нека отбележим, че населението на Памплона е малко под 200 000 души.
През годините редицата бележити личности са ставали част от празника, включително Ърнест Хемингуей, Орсън Уелс, Ава Гарднър.
В тяхна чест от 1996г. се създава наградата „Гуири”, която се връчва на най-посветения на празника чужденец.
Музиката също е неделима част от празника. Има специална песен или стих за всеки един ден и всяко едно събитие, част от програмата на Санферминес.
До миналия век Санферминес са били считани единствено и само за мъжки празник, по време на който мъжете трябва да покажат мъжествеността си, силния си дух и огромната си смелост.
Това разбиране обаче отдавна е останало в историята и днес вече много жени се включват в надбягванията с бикове.
Според поверието, което се носи сред местните, ако успееш да докоснеш опашката на дори един от биковете по време на надбягването, то това ще ти донесе много здраве и късмет.
Малко познат факт е, че по време на надбягванията по улиците не са пускат единствено бикове, а и поне 5-6 крави. Те служат за водачи на биковете, както и като техни укротители.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
