П рез 1947 г. в секретен съветски изпитателен център се провеждат експерименти със съня. Изследователите взимат няколко тестови субекта - затворници - и ги затварят в херметически затворено пространство, което след това е изпълнено с експериментален стимулиращ газ, предназначен да предотврати заспиването. През следващите няколко седмици изследователите планират да наблюдават своите нещастни участници чрез скрити микрофони и двупосочни огледала.
Първоначално всичко вървяло гладко, но след една седмица участниците в теста започнали да проявяват признаци на стрес. Те станали затворени и параноични, шепнейки в микрофоните за своите съкилийници. Но след няколко дни започнали да крещят. Затворниците изведнъж се превърнали в бесни, избухвали и крещели като коне. Някои от тях явно крещели толкова силно, че на практика си скъсали гласните струни.
Преживяването било ужасяващо, затова експериментаторите се опитали да спрат изследването и да отворят камерата. Те обаче били спрени да го направят, когато един глас, на един от затворниците, съобщил: "Ние не желаем повече да бъдем освобождавани".
Няколко дни по-късно, когато изследователите прекъснали подаването на газ и отворили камерата, повечето от затворниците били мъртви, като очевидно са осакатили себе си или един друг. Според сведенията някои от тях са прибягнали до канибализъм. Тези, които останали живи, били в състояние на психоза, отказвали да си тръгнат и не искали да заспят отново. Разбира се, съветските власти се опитвали да премахнат всички доказателства за това ужасно събитие от документацията.
Ако сте запознати с тази история или с някаква нейна версия, поздравления, попаднали сте на градска легенда, която през последните години се разпространява в интернет. Руският експеримент със съня, както е известен, първоначално е бил разказ от типа creepypasta - кратка история на ужасите, създадена, за да звучи правдоподобно - който сега се е превърнал в жива градска легенда. Подобно на популярния Слендър Мен, който се промъкна от художествена литература в интернет до съвсем реални трагични събития, Руският експеримент със съня вече живее отвъд живота на авторите, които първоначално са го създали.
Но какво прави подобни истории толкова "правдоподобни"? Или, казано по друг начин, защо някои истории се превръщат в градски легенди, а други не, и защо ги приемаме?
Нов фолклор
Градските легенди на практика са вид съвременен фолклор. Историите могат да варират по своето съдържание - от обикновени кулинарни преживявания - историята с пържената мишка в Кентъки - и наблюдения на същества - алигатори в канализацията - до свръхестествени срещи като "Слендърмен" и "Изчезналият стопаджия". Всички тези истории са обединени от усещането за странност, макар и в различна степен, както и от частица правдоподобност.
Това е важен фактор за една зараждаща се градска легенда. Независимо колко нелепо или тревожно е съдържанието, за да оцелее, тя трябва да има малка доза достоверност. Обикновено това се постига чрез съчетаване на елементи от познатото с непознатото, но само в премерени дози.
Предишни изследвания на популярността на народните приказки, като тези от приказките на братя Грим, показаха, че по-популярни са разказите, които използват само няколко свръхестествени компонента. Например "Червената шапчица" и "Пепеляшка" са фантастични истории с няколко препратки към странното, но те също са разпознаваеми и изключително популярни. За разлика от тях "Магарешката салата" (понякога "Зеле"), която се появява в същия сборник с приказки, е изпълнена със свръхестествени елементи и въпреки това е почти непозната.
Изглежда умовете ни имат праг на достоверност, отвъд който критичното ни мислене започва да възразява. Същото може да важи и за градските легенди. Ако те включват твърде много изненадващи детайли, тогава историята става по-малко приятна или правдоподобна.
Психология на градските легенди
От гледна точка на психологията това може да се обясни във връзка със стиловете на мислене и така наречения модел на двойна обработка. Според тази идея имаме два начина за обработка на информация, които са различни, но въпреки това са взаимосвързани.
По същество това е един вид подход на "система едно" и "система две", казва пред IFLScience д-р Нийл Дагнъл, изследовател в областта на когнитивната и парапсихологическата наука в Манчестърския университет. Първият предпочита емоционалните, инстинктивните и субективните оценки, а вторият се фокусира върху обективното и критичното мислене.
Въпреки че тези процеси работят паралелно, всеки стил използва различни когнитивни ресурси. Критичното мислене, което разчита на установени правила за логическо разсъждение, е по-натоварващо за психиката. То е преднамерено и насочено към вниманието, докато емоционалното мислене е по-малко взискателно, разчита на общите когнитивни процеси за интерпретиране на информацията и е предимно автоматично.
Предишни изследвания на теориите за двойната обработка на данни установиха, че вярата в паранормални явления е тясно свързана с мисленето "система едно", т.е. по-скоро с интуитивното, отколкото с критичното мислене. Така че може би нещо подобно се случва с вярата в градски легенди.
"Хората вероятно се занимават с градски легенди, защото те са интересни. Те са хубави малки истории, интересни анекдоти или нещо, което е актуално. Така че хората се придържат към тях от тази субективна страна, а след това се интересуват по-малко от потвърждаването на точността им и се интересуват повече от историята заради самата нея", обяснява д-р Дагнал.
Това обяснение контрастира с други, които се опитват да разглеждат хората като просто склонни да вярват в необичайни идеи, че като цяло са неразбиращи. Или, както твърди психологът Гордън Пеникук, хората обикновено вярват на "глупости".
По същество това предполага, че някои хора просто не са проницателни и разчитат на мисленето по една система. Те не са особено селективни по отношение на информацията, на която вярват, и вместо това подкрепят неща, които не са верни. В този смисъл те вярват на всякакви глупости - от градски легенди до паранормални явления и нелепи конспиративни теории.
Но Дагнал смята, че тук става дума за нещо повече. Знаем например, че дори в света на конспиративните теории вярващите в едно твърдение може да не вярват непременно в друго. Например, обяснява той, "може да смятам, че Елвис е инсценирал смъртта си, може да смятам, че Елвис е бил убит, но не е задължително да смятам, че това е вярно за Мерилин Монро". По същия начин човек, който вярва в конспирациите за плоската земя, може да не вярва непременно в извънземни или да е противник на ваксинациите.
Въпреки че е вярно, че хората, които вярват в конспирации, често имат и други необичайни убеждения, ситуацията е по-сложна и контекстуална, отколкото просто да се каже, че те просто вярват в "глупости".
"Дори в рамките на хората, които се занимават с градски легенди те ще бъдат по-критични към някои от тези градски легенди, отколкото към други, а степента, до която са податливи на тях, ще бъде повлияна от други фактори, като например колко правдоподобни са според тях", казва Дагнал,
В същото време, поради развитието на интернет и социалните медии, начинът на разпространение на подобни истории се промени. Не само, че е по-лесно за хората да разпространяват различни нови градски легенди в интернет, но и много от нас са твърде заети, за да прилагат критично мислене към всичко, което виждат.
"Има по-малко възможности за оценка на историите или за справяне с тях. В миналото, ако просто го получите в имейл и може да получите нещо предпазно, е по-вероятно то да бъде в центъра на вниманието ви. Сега те просто се появяват навсякъде", отбелязва Дагнал.
Това ни връща към достоверността. Добрите градски легенди са истории, в които има нещо правдоподобно. Така например историята за алигаторите в канализацията работи добре, защото има исторически прецедент на местата, където те са местни. Следователно е правдоподобно, че алигатори или крокодили може да са проникнали в други канализационни системи, дори на места като Ню Йорк.
Това важи и за историята за руския експеримент със съня. Съветският съюз е запомнен като жесток и варварски режим, който е демонстрирал смайващо незачитане на човешкия живот, особено при Йосиф Сталин. Съчетайте това със съвременните истории за неетични експерименти с хора, като тези, извършвани от нацистите през Втората световна война, или проекта MKUltra на ЦРУ, и ще получите рамката за правдоподобен разказ за малтретирани затворници и зловещи експерименти.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
