О коло 2000 години след като римляните създават обширната си пътна мрежа, регионите, разположени покрай нея, продължават да са най-богатите, показва скорошно проучване. Връзките на римската пътна мрежа са допринесли за подобряване на икономическото благосъстояние в древността, а то е забележително дълготрайно и продължава и в наши дни.
Военните пътища са били двойни маршрути за икономическа дейност
Въпреки че връзката между икономическото благосъстояние и пътните маршрути може да е интуитивна, проучване, публикувано в Journal of Comparative Economics, твърди, че първоначалната цел на римската пътна мрежа не е била икономическа, а военна.
Според доклад на уебсайта на Университета в Гьотеборг в най-високата си точка римската пътна мрежа е наброявала 49 710 мили (80 000 км) пътища. Тези пътища са имали за цел да улеснят транспортирането на войски и военни доставки до различни части на империята, като първият от тях е построен през 312 г. пр. н. е., съобщава Science Alert.
Римската пътна мрежа не е надграждала съществуващи пътища, нито е отчитала селата и общините покрай тях. Скоро обаче пътищата започнали да се използват за търговия и транспорт, а с възникването на пазарни градове по дължината им допринесли значително за икономическия растеж.
"Поразително е, че основният ни резултат е, че римските пътища са допринесли за концентрацията на градове и икономическа активност по тях, въпреки че те са изчезнали и са покрити от нови пътища", казва Ола Олсон, професор по икономика във Факултета по бизнес, икономика и право към Университета в Гьотеборг и един от авторите на изследването.
Кое е първо: Икономическата дейност или римската пътна мрежа?
Важен въпрос, с който изследователите е трябвало да се преборят в проучването, е причината и следствието: Дали римската пътна мрежа е насърчила икономическия растеж, или римляните са строили пътища в региони с вече съществуваща икономическа активност?
Според Ола Олсон, съавтор на изследването и професор по икономика в Училището по бизнес, икономика и право към Университета в Гьотеборг, Швеция, "това е голямото предизвикателство в цялата тази област на изследване. Това, което прави това изследване изключително интересно, е, че самите пътища са изчезнали и че хаосът в Западна Европа след падането на Римската империя би бил възможност за преориентиране на икономическите структури. Въпреки това градският модел се е запазил."
Развенчаване на мита за Древен Рим - дали всички пътища са водили до там?
За да проведат проучването, изследователите използват карти на пътната мрежа на Римската империя, като ги налагат върху съвременни сателитни изображения, показващи интензивността на светлината през нощта - един от начините за приблизително определяне на икономическата активност в дадена географска област.
Картата е разделена на по-малки мрежи, измерващи един градус географска дължина и един градус географска ширина, с цел по-подробен анализ. Във всяко поле наличието на римски пътища беше съпоставено с настоящата инфраструктура, гъстотата на населението и икономическата дейност.
Този модел обаче не е еднакъв за цялата дължина и ширина на Римската империя. Връзката между римската пътна мрежа и трайното икономическо благосъстояние е вярна само в части от територията на старата Римска империя.
В източните части на империята, в Северна Африка и Близкия изток, където между IV и VI в. сл. н. е. колесният транспорт до голяма степен е заменен от керваните с камили, не се наблюдава изразена приемственост на икономическия просперитет. Там римската пътна мрежа в по-голямата си част е изоставена и оставена да се руши.
Върху тях не са изградени нови пътища, за разлика от западните части на империята.
"Пътищата станали без значение и по този начин изобщо не виждаме приемственост. Може да се каже, че районът е бил засегнат от така нареченото "обръщане на съдбата" - страните, които в началото са развили цивилизацията, като Ирак, Иран и Турция, днес са автократични и имат значително по-лошо икономическо развитие от страните, които тогава са били в икономическата периферия", е цитиран Ола Олсон в доклада на уебсайта на Университета в Гьотеборг.
Показвайки колко дълготрайно може да бъде въздействието на инвестициите в инфраструктура, проучването има важно значение и за съвременното вземане на решения.
Както заявява Олсон: "В Швеция например говорим за евентуално изграждане на нови железопътни магистрали. Първите от XIX в. са придобили огромно значение за икономическата дейност в Швеция. Обсъждат се нови участъци за железопътни линии и ако те бъдат построени, може да се очаква, че някои общности ще получат голям икономически тласък."
