У чени от НАСА и НОАА установиха, че енергийният дисбаланс на Земята се е удвоил между 2005 г. и 2019 г.
Енергийният дисбаланс е разликата между количеството енергия, поглъщано от планетата и количеството енергия, излъчвано от нея.
Всяко увеличаване на този показател означава, че Земята набира енергия, което я кара да се нагрява.
За да изчислят количествено тази промяна, учените използвали данни от два отделни източника – базите данни на НАСА и системата на Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ.
По-голямата част от енергията, която Земята поглъща, е под формата на слънчева радиация.
В същото време планетата излъчва различни видове енергия, включително слънчева радиация, отразена от облаците и леда.
Деветдесет процента от поглъщаната от Земята енергия се абсорбира от океаните, така че всеки значителен енергиен дисбаланс предизвиква загряването им.
Данните показват, че Земята поглъща повече енергия, отколкото излъчва. Излишъкът нараства драстично през години и се абсорбира от океаните.
Изследователите посочват две основни причини за нарастващия енергиен дисбаланс.
Лоши новини за „последната ледена област“
Първата е намаляване на морския лед и облаците над океаните. Частично, намалението на облачното покритие е причинено от така нареченото Тихоокеанско десетилетно колебание.
Втората причина е увеличение на парниковите газове, свързани с човешката дейност. Те задържат топлината в земната атмосфера.
Земята може да се възстанови от драстична климатична промяна, човечеството - не
Последствията от тези процеси са сложни. От една страна по-топлите океани означават засилване на топенето на ледовете и покачване на морското равнище.
В същото време, нарастващият повърхностен слой вода с по-малка соленост, ограничава енергийния трансфер към по-дълбоките и по-солени слоеве, тоест пречи на океаните да поглъщат излишъка от енергия.
По-топлата вода пък съдържа по-малко свободен кислород. Това увеличава киселинността на океаните
За този процес допринасят и парниковите газове. Въглеродният диоксид – CО2, попадайки във водата, образува неустойчива въглеродна киселина – H2CO3. Тя бързо се разпада на бикарбонат – HCO3 и водородни йони. Последните пък се свързват със свободния кислород в океаните, който бързо намалява. А кислородът е ключов за живота на повечето водни растения и животни.
Големият бариерен риф е в опасност
През последните два века от началото на индустриалната революция концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата се е увеличила значително поради човешката дейност. Около 30% от парниковия газ се абсорбира от океаните. През това време рН на повърхностните океански води е спаднал с 0,1 единици. Това може да не звучи много, но скалата за pH е логаритмична, така че тази промяна представлява приблизително 30% увеличение на киселинността.
