"Просто напечатайте още пари": Най-лошите примери за хиперинфлация

Х иперинфлацията е период на много висока и ускоряваща се инфлация, при която цените на стоките и услугите се увеличават. Действието бързо ерозира стойността на местните валути, тъй като инвеститорите и банките прехвърлят средствата си в по-ценни валути и активи.

В историята редица държави са били сполетявани от хиперинфлация, обикновено в резултат на война. Нека разгледаме някои от тях:

Ваймарска Германия: 1922-1923 г.

През ноември 1922 г. Германия не успява да изплати репарационните си плащания. В отговор съюзническите сили нахлуват в Рурската долина, един от основните индустриални райони на страната, и конфискуват производствени стоки.

Ваймарското правителство разпорежда политика на "пасивна съпротива", при която работниците отказват да работят или да сътрудничат на чуждите войски в замяна на това правителството да продължи да им плаща. А това заплащане става чрез печатане на още пари.

Първоначално замислена като временна мярка, с продължаването на окупацията се стига и до циркулиране на повече пари в брой, като централните банки използват над 30 фабрики за хартия, почти 1800 печатници и 133 компании за отпечатване на банкноти. В резултат на това цените се покачват.

Един хляб, който през януари 1923 г. струвал 250 райхсмарки, до ноември 1923 г. поскъпва до 200 000 млн.

Бързината на увеличението на цените също така означавала, че на работниците често се плаща по два пъти на ден, за да не изостават. И ако тези цифри някак си не са ви шокирали, през 1918 г. сте могли да си купите 500 милиарда яйца за същите пари, необходими за закупуването на само едно яйце през 1923 г.

Кралство Унгария: 1945-1946 г.

Въпреки че Ваймарска Германия е водещият случай на хиперинфлация, именно в Унгария (тогавашното Кралство Унгария) са регистрирани най-високите нива в историята.

През 1944 г. страната се превръща в бойно поле между германските и руските войски, което уврежда 90% от индустриалния ѝ капацитет. Голяма част от него също е отнета от нацистите обратно в Германия или конфискувана като репарации от руснаците.

В резултат на срива на производството цените се покачват. В опит да ограничи това, правителството засилва разпространението на монетата Пенго.

Подобно на Ваймар, в резултат на това цените се покачват двойно на всеки 15 часа. Нещо, което през септември 1945 г. струвало 379 пенго, до юли 1946 г. струвало 1 трилион трилиона пенго и да, това не е печатна грешка.

За да се справят с безбройните нули, необходими за най-простите предмети, пенгото е заменено с деноминациите Мпенго и Бпенго. Дори тези банкноти обаче остарели.

Правителството трябвало действително да спре да събира данъци, тъй като само един ден забавяне на събирането им унищожило стойността на приходите. 

Югославия: 1992-1994 г.

След години на икономическа и политическа криза, през 1992 г. Югославия се разпаднала. Войните довели до срив в междурегионалната търговия, което доведе до спад на производството в новосъздадената Съюзна република Югославия. Наложеното от ООН търговско ембарго е допълнителен удар върху зависимата от вноса икономика.

Наред с това, въпреки че територията на страната била по-малка, бюрокрацията ѝ останала същата, което означавало, че са необходими непосилни разходи.

Тъй като фискалният дефицит се задълбочил, историята се повторила и правителството прибегнало до увеличаване на паричното предлагане. Интересно какво се случи след това?

Месечната инфлация нарасна до невероятните 313 милиона процента, като цените се удвояваха на всеки ден и половина. Цените нараснали толкова бързо, че за да защитят запасите си, някои обикновени магазини дори не приемахли валутата динар.

Вместо това черният пазар се превърнал в място, откъдето можело да се купи хляб или бутилка мляко.

Зимбабве: 2007-2008 г.

Zimbabwe is in the grip of a severe economic crisis due to hyperinflation reducing the power of the local currency https://t.co/A3mYKpZ7W7 pic.twitter.com/wpg0pfDqFM

— Al Jazeera English (@AJEnglish) May 6, 2022

Зимбабве страда от висока инфлация още от 60-те години на ХХ в. и до днес, но през 2007 и 2008 г. се наблюдава огромен скок, в резултат на който се отчита втората по големина инфлация в историята. Основният виновник за скока на цените отново било увеличеното парично предлагане.

Това от своя страна се дължало на няколко фактора, като институционалната корупция и финансирането на Втората война в Конго. Реформите в земеделието също свили промишлеността на страната, включително ценното тютюнопроизводство.

Както и в останалите случаи, гражданите се превърнали в милиардери на бедността, притежавайки огромни количества пари в брой, които стрували много малко.

Държавната хазна отпечатала банкноти с номинал до сто трилиона долара. Никой не бил доволен и от опциите за бартер, при които някои използвали храна, за да се подстрижат.

В своя пик дневната инфлация достигнала 98%, а най-високата месечна инфлация била 7,96 x 1010%.