И ма много видове приятелство, но днес ще ви разкажем за едно, което процъфтява чрез взаимно възхищение. Става дума за отношенията между две велики личности на 20 век. Вероятно две от най-представителните за това време. И двамата са евреи и въпреки че не разбират много от професиите на другия, сформират интересна дружба.
Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд всъщност са се срещали
само веднъж в живота си. Това се случа през 1927 г., когато Айнщайн решава да посети Фройд, който тогава вече е на 70 години.
Зигмунд Фройд не знаел нищо за физиката, но смятал, че този мъж със странна коса има много прилики със самия него.
Институтът за интелектуално сътрудничество, създаден през 1922 г., имал една цел: да събере учени, интелектуалци, професори, изследователи и хора на изкуството, за да обсъдят как да подобрят света. През 1931 г. Айнщайн официално кани Фройд на събитие. Той бил чел творбите му, вече имал среща с него през 1927 г. и го смятал за най-подготвената фигура. Възхищавал му се и иска да знае идеите му за случващото се в Европа по него време.
Въпросът, който той предложил да обсъдят, бил следният:
възможно ли е да се насърчи умствената еволюция на човека за борба с омразата и разрушителността? Отговорът на Фройд не би могъл да бъде по-интересен. „През целия си живот трябваше да казвам на хората истини, които бяха трудни за преглъщане. Сега, когато съм стар, със сигурност не искам да ги заблуждавам".
Следователно това, което би могъл да каже на това събитие, изобщо не би било окуражаващо.
Той не искал да вгорчи тази среща с песимизма си и затова не откликнал на поканата. В резултат на това обаче между тях започва интересна кореспонденция.
Една от най-често срещаните теми на разговор между Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд е войната.
Бащата на теорията на относителността се оплаква в писмо от 1931 г., че съвременните общества почти не обръщат внимание на интелектуалците. Като цяло най-значимите фигури в областите на знанието имат значително влияние в политическата сфера.
Политическите лидери, според Айнщайн, основават властта си на сила,
ирационалност и насилие. Те доминират над масите и никой, който се държи по този начин, не трябва да бъде представител на народ, който с много трудности се опитва да защитава и възхвалява моралните и интелектуални принципи.
Зигмунд Фройд отговаря на своя приятел по интересен и вдъхновяващ начин.
Според бащата на психоанализата ирационалността води до насилие и най-лошото, което може да се случи, е няколко ирационални умове да се обединят. Именно тогава те стават по-силни и придобиват онази хегемония, която е толкова вредна за всяка група.
Алберт Айнщайн през целия си живот е бил пламенен активист за мир.
Известно е неговото писание от 1932 г. за симпозиум, в който се говори за неизбежната война, която наближава в Европа. „Освен ако нашата цивилизация не достигне моралната сила да преодолее това зло, тя е обречена да сподели съдбата на предишните цивилизации: упадък и разпад“.
Зигмунд Фройд го определя като търсач на истината,
като човек, който е верен на убежденията си и се опитва да изясни причината за поведението на хората.
Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд поддържат приятелството си до септември 1939 г., когато бащата на психоанализата умира.
Още от автора:
Звездите, които решиха да помагат на хората
С любов към мен: Как да се обичаме и приемаме повече
Холивудска идилия: Истината за брака на Адам Сандлър
Любовта няма граници: Историята на Катрин-Зита Джоунс и Майкъл Дъглас
