Н а 15 юли Българската православна църква чества Св. равноапостол княз Владимир I Велики, владетелят, който покръства Киевска Рус.
Той е третият син на принц Светослав, чиято майка, княгиня Олга, е първият руски християнски владетел.
Имен ден днес празнуват всички, които носят имената Владимир, Влади, Владо, Владко, Влайко, Влада, Владимира. Името Владимир е славянско и означава буквално „могъщ владетел”.
Принц Светослав умира през 972 г., след като армията му е разбита от печенегите, докато се завръща от поредния му поход срещу България. По онова време по-голямата част от територията на Първото българско царство вече е разделена между Византийската империя и Киевска Рус.
Незасегнати остават само земите в района на днешна Северна Македония, долината на река Струма и Сердика (София). Византия контролира цялата Тракийска долина и си оспорва със Светослав региона между Стара планина и река Дунав. А българските земи на север от Дунав са превзети от Киевска Рус, която се превръща в най-голямата държава в Европа.
При последния си поход Светослав не спира до Балкана, а продължава на юг, като превзема и разграбва Пълдин или Филипополис (Пловдив), а после обсажда Адрианопол (Одрин), заплашвайки самия Константинопол, столицата на Византийската империя.
В последствие търпи поражения от византийците и е принуден да се изтегли отвъд Дунав.
Смъртта на Светослав води до конфликт между синовете му за наследството, въпреки че баща им приживе разделя държавата между тримата, по стар скандинавски обичай. Владимир, който по онова време е принц на Новгород, е принуден да избяга при чичо си Хакон Сигурдсон, владетел на Норвегия.
Първородният брат Ярополк убива другия брат, Олег. Но Владимир се връща с голяма викингска армия и през 980 г. превзема Киев и екзекутира по-големия си брат.
Майката на Владимир се казвала Малуша Малковна, прислужница на княгиня Олга, а в последствие станала наложница на Светослав, докато не му родила син. Във викингските саги тя е описвана като пророчица, която живяла 100 години в специално прокопана пещера под княжеския дворец в Киев и предсказвала бъдещето. Няма данни някога да е получавала официална позиция в Киевска Рус. Преданията сочат, че Малуша е била славянка, от избитото от Олга заради убийството на мъжа ѝ княз Игор племе древляни.
Вероятно под влиянието на майка си, Владимир в първите години от управлението си почита славянските богове, начело с Перун - сътворител на гръмотевицата и светкавицата. Князът дори е враждебно настроен към християните и провежда гонения срещу тях. Първите руски християнски мъченици Фьодор и Иван са покръстени баща и син, пребити до смърт от тълпа в Киев. Перун е славянският еквивалент на най-популярното скандинавско божество - Тор.
През 988 г., след като превзема град Херсон в Крим от византийците, княз Владимир получава предложение да се ожени за Анна, сестрата на император Василий II Българоубиец.
Такъв брак щял да даде огромно международно влияние и престиж на руския владетел. Ето защо той се съгласява с условията, които включвали да приеме християнството и да покръсти Киевска Рус.
Така Владимир се оженва за сестрата на императора в Константинопол и приема името на кръстника си Василий. Завръщайки се в Киев, разрушава езическите храмове и покръства жителите на града във водите на река Днепър, след което изгражда множество православни църкви и манастири в руските земи. Той е считан за първия духовен обединител на руснаците и получава титлата равноапостол - равен на апостолите, заради просветителската си дейност.
През следващите години Владимир не води значителни войни. Подобно на баща си той разделя държавата между дванадесетте си синове, повечето от които били от негови наложници преди брака с Анна.
Княз Владимир I Велики умира през 1015 г. в Берестово край Киев, докато потегля на поход срещу своя разбунтувал се син Ярослав.
Според българските народни вярвания дните от 15 до 17 юли се наричат горещници. Те се смятат за най-горещите през годината, а обичаите, свързани с тях, се наричат Чурлига, Пърлига и Огнена Марина.
В тези дни преди християнството се почитала силата на огъня. В първия се изгасяло домашното огнище, а в последният се палело ритуално отново. Не се подхващала никаква нова работа, не се ходело на нивите, за да не изгорят. Хората вярвали, че колкото по-топло е времето през горещниците, толкова по-люта и студена ще е зимата.
Астрономически въпросните дни вече не съвпадат с най-горещия период за годината, който е в края на юли.
