Н а 25 юли честваме успението на света Анна, майката на света Богородица.
При повечето свети личности Православната църква е запазила и чества деня на тяхното успение, т.е. заспиването им, както се нарича смъртта, защото тя не е окончателният край, а е заспиване в очакване на пробуждането при Второто Христово пришествие и всеобщото възкресение на мъртвите.
Така на днешния ден честваме успението на света Анна, майката на света Дева Мария - света Богородица.
На праведната Анна са посветени още два празника. На 9 декември се чества зачеването от нея на света Дева Мария, а на 9 септември, веднага след Рождеството на св. Богородица, е празникът на нейните родители свети Йоаким и Анна.
Бог чул горещите им молитви и те на другата година се ощастливили с малката света Мария. А след три години я завели в храма, за да се възпитава в Божия закон и да бъде достойна за великото си предназначение да стане майка на въплътения Син Божи.
Йоаким починал на 80-годишна възраст. След неговата смърт света Анна живяла още няколко години и се упокоила преди Благовещението на дъщеря ѝ света Дева Мария.
На иврит името Анна означава благодат, милост, благоразположение.
В българския фолклор празникът се нарича Лятна света Анна.
В района на Западна България и Родопите, особено в района на Асеновград приемат, че с него се бележи краят на лятото. Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се спазват строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.
Св. Анна се почита като закрилница и покровителка на бременните
В чест на светицата и за предпазване на децата от болести се месят обредни хлябове без мая и се раздават за здраве. Иконите на света Анна се обкичват с цветя и пред тях се оставят дарове.
Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне”. На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница.
Обкичват иконата с цветя и я даряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пази децата от „огън” - висока температура и треска.
В Източна България
на Лятна св. Анна жени и момичета берат лековити билки по полето. С отвари от тях се прави ритуално къпане на децата за здраве и против различни болести. Останалите билки се изсушават и запазват за лекове през годината.
Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да ги пазят от „бродници”, „мамници” и „житомамници” - магьосници, които ограбват чуждото плодородие. В югозападните български краища на Лятна св. Анна организират оброк - служба с курбан, в която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да умилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я наричат „Опърлия”.
Тези обичаи препращат към древните славянски традиции на почитане на богинята на плодородието Мокош, която е превъплъщение на Майката Земя.
Църквата почита света Анна няколко пъти в годината.
Именници на този ден са Анна, Анка, Ани, Анани, Яна, Янула, Янина, Блага, Добри и хора с производни имена.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
