"Харесва ми, когато има много ограничения, защото тогава трябва да проявиш повече креативност", казва фотографът от агенция "Magnum" Карл Де Кейзер.
Във видео на ББС той разказва за неговите фотографии, които са уловили живота в Севера Корея.
"Пхенян е като град-образец в Северна Корея. Един вид трябва да бъдеш поканен, за да живееш или работиш там. Само примерни граждани могат да останат там".
ВИЖТЕ КАК ИЗГЛЕЖДА ЖИВОТЪТ В СЕВЕРНА КОРЕЯ В ГАЛЕРИЯТА ТУК
"Бях първият, който посети всички позволени от правителството места за чужденци. Лошата страна на всичко беше, че трябваше да представям всичко на властите в Пхенян и те трябваше да одобряват всичко. Аз се съгласих, защото иначе нямаше да получа нищо. Бях там за 60 дни, което е доста време за чужденец".
"Трябва да ходиш само в малкото хотели, които са за чужденци. И разбира се, не можеш да напускаш хотела по всяко време. Отвън има войници. Не можех да напускам хотела дори за да подишам чист въздух, например. Винаги има някой, който те следва - през деня и през нощта.
Много често аз оставах в хотелите сам. Моите водачи спяха в стаите до мен. Когато и да отворех вратата на стаята, за да се разходя из хотела, изведнъж се отваряха съседните врати до мен. Аз казвах: "О, вие излизате?". И те отговаряха: "Да, ние също излизаме".
"Проверих почти всички мои хотелски стаи за микрофони и скрити камери. Опитах се да развъртя крушките и да видя какво се случва зад огледалото ми в банята, но никога не открих нищо".
"Първото нещо, което туристите винаги посещават в Северна Корея е The Grand Monument on Mansu Hill - хълм, на който се намират 229 фигури, които служат за възпоменание на корейския народ и неговите лидери. Трябва да отидеш и да купиш цветя. След това трябва да отидеш до статуите на двамата лидери, да се поклониш и да оставиш цветята пред тях.
Едно от правилата също беше, че когато снимаш която и да е от статуите или паметниците на лидерите, дори да става дума за портрет или картина, не може да изрязваш изображението, а трябва да покажеш всичко - главата, ръцете, краката. По времето, когато аз снимах, те бяха скрити леко в мъгла. Моят водач не беше сигурен дали е добре да снимам статуите в мъглата, но аз все пак го направих".
"Харесва ми, когато има много ограничения, защото тогава трябва да проявиш повече креативност. Трябва да работиш по-усърдно, за да направиш добри снимки.
Той снима и Научно-технологичния комплекс в Пхенян, където заснема около 200 деца в тяхната пионерска униформа - комунистическите униформи, които носят в училище.
"Когато пристигат там, те отново трябва да покажат верността си към лидерите".
"И нещо, което е много типично за Северна Корея, ако останеш там за седмица, почти всеки ден трябва да ходиш до училището, където децата изпълняват представления за теб. Смятам, че би трябвало да тренират много за всички тези представления, които подготвят за туристите. Обикновено става дума за група от туристи, която се настанява, след което децата танцуват балет, пеят и прочее. Много е приятно. Аз обаче бях сам и се чувствах неловко от факта, че тези малки деца правят това само заради мен".
"Това е една от малкото снимки, която направих, пътувайки в микробуса. Но това е и една от малкото снимки, които показват жътвата в Северна Корея".
"Шофьорът също трябваше да кара до места, на които не бе ходил до този момент. Така че трябваше да питаме за посоката почти всеки път. Ето защо съм почти сигурен, че съм видял места, селища и пейзажи, които никой не е виждал преди това, защото шофьорът почти винаги объркваше посоката. Винаги се губеше".
"Този басейн е част от стар болничен комплекс, който датира от времето на Съветския съюз. Това е нещо, което все още може да се види в Москва - тези стари басейни с красиви мозайки и картини, пропагандни плакати и прочee. От тази гледна точка този басейн беше изумителен. Хората сякаш плуваха в някаква приказка".
"Работата ми може да се приеме като филм или роман. Не като нещо политически коректно или 100% документално или обективно".
"Харесва ми да си играя с фикцията. Показвам реалността, която се случва пред обектива ми. Но, разбира се, като фотограф можеш да променяш гледната точка. Така че може да се получи преувеличаване на моменти".
"Искам да провокирам хората да се чудят за това, което съм заснел. Дали е истина или не, дали е измислица или пропаганда?"
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Добави ни в предпочитани източници в Google
