Г адаенето - изкуството да се получи знание за бъдещето или напътствие чрез свръхестествени средства - е ключова част от живота, религията и историята на римляните. Всъщност римският писател Цицерон разказва, че Ромул, един от легендарните основатели на Рим, е бил опитен авгур (жрец, отговарящ за гадаенето). Когато Ромул наблюдавал небето за знак и видял пристигането на дванадесет "свещени птици от небето", това било възприето като знак, че той трябва да управлява.
По времето на Юлий Цезар през I в. пр. н. е. официалната римска колегия на авгурите се състояла от шестнадесет от тези високо ценени мъже.
За римляните почти всичко е било потенциално знамение или предсказание - послание от боговете, което трябва да бъде разчетено и разтълкувано от познавачите. Имало е по-известни форми на гадаене, като астрологията и пророчествата от известните Сибилински книги, но знаменията са били виждани и в овчи дроб, кихане или смях.
Предстои да разгледаме шест от най-необичайните методи за гадаене, използвани от древните римляни.
1. Пилетата
През 249 г. пр.н.е. римският пълководец Клавдий Пулхер се подготвя за битка с картагенците край бреговете на Дрепана в Сицилия. Любопитен как ще се развие тя, той се консултира с един от най-популярните методи за гадаене в римската армия - свещените пилета. Кокошките били разнасяни из целия познат свят заедно с римските армии и флоти и били обгрижвани от служител, наречен pullaris.
Процедурата се състояла в това, че на земята се разпръсвали няколко шепи зърно и пилетата се пускали на свобода. Ако пилетата се втурвали от клетките си и лакомо поглъщали зърното, това се приемало за отлично знамение и воюващите римляни предприемали атакуващи действия. Ако обаче пилетата се колебаели дали да излязат или проявявали липса на интерес към зърното, това се смятало за предупреждение, че битката ще бъде загубена и трябва да се избягва.
Пулхер направил точно това и когато свещените пилета не отишли за зърното, той бил толкова ядосан, че заповядал да ги хвърлят през борда на лодката му, заявявайки: "Ако не искат да ядат, нека пият!".
Римляните също използвали нещо като метода на дъската за оуиджа при пилетата. На земята се начертавал кръг с букви, а върху всяка буква се поставяло зърно. След това пилетата можели да напишат съобщение по реда, в който кълват зърното.
2. Човешко жертвоприношение
В Древен Рим жрец, наречен харуспекс, имал за задача да извършва гадания, като разглежда вътрешностите на жертвени животни, често овчи черен дроб.
Съществувал обаче и далеч по-зловещ метод, който римляните използвали. Той е известен като антропомантия или гадаене по човешки същества. Твърди се, че понякога римляните са принасяли в жертва мъже, жени и деца с тази цел, въпреки че доказателствата за това не са категорични.
Процесът обикновено включвал отваряне на гръдния кош на субекта, докато е жив, и изваждане на органите му в определен ред, които се разчитали до смъртта му. Ужасяващото е, че жрецът, който извършва жертвоприношението, освен че изучава цвета и формата на всеки орган, отбелязва и начина, по който жертвата крещи, как кърви и как се изразяват предсмъртните ѝ спазми. Тази информация се вземала и тълкувала за предсказания и знамения.
Твърди се, че известният като садист император от III в. Елагабал е бил практикуващ този метод. Твърди се, че Юлиан Отстъпник, император от 332 до 363 г., принесъл в жертва жена със собствените си ръце в един храм, като я обесил във вериги и след това изтръгнал черния ѝ дроб.
3. Урина
Един от по-необичайните методи за римско гадаене е разчитането на урината. Това не е било уникално за Рим и използването му е било широко разпространено в древния свят. Начините за тълкуване на отпадната течност се различавали значително, като някои разчитали знаменията във вкуса или мириса на секрета, а други - в потока и цвета.
Един от начините, които римляните използвали, бил да разглеждат мехурчетата. Субектът уринирал в камерен съд, след което съдържанието му било изследвано. Големите мехурчета, разположени на разстояние едно от друго, означавали късмет, по-специално идващо богатство, докато малките и гъсто натъпкани мехурчета били лошо предзнаменование и индикатор за приближаваща болест или смърт.
4. Гръм
За римляните основна част от гадаенето е било гледането към небето. Аугурите излизали и сядали на хълмове, готови да гледат нагоре и да четат в небето послания от боговете. Това можело да бъде под формата на движение на ята птици, мълнии или формата и движението на облаците. Друга форма в тази категория е известна като бронтомантия. Това е гадаене чрез тълкуване на гръмотевици и гръмотевични бури.
В Древен Рим авгурите тълкували гръмотевиците в лявата част на небето като късмет, а гръмотевиците в дясната - като лошо предзнаменование. Гръмотевиците са били тълкувани и като предвестник на смъртта с различни значения в зависимост от деня от седмицата. Неделята обикновено е била сигнал за предстояща смърт на свещеник или учен, понеделникът - на жена, сряда и четвъртък - на просяци и проститутки, петък - на държавници и генерали, а гръмотевиците в събота са били предзнаменование за по-безразборна заплаха като чума или глад.
5. Яйца
Римляните също използвали яйца за гадаене - метод, известен на окултистите като омантика.
Гадаенето по яйцата приемало много различни форми, но един от популярните методи бил да се пусне белтък от яйце във вряща вода и да се правят предсказания по образувалите се форми. Хубавата кръгла маса показвала, че на хоризонта се задава сватба, а неправилната змиевидна форма се приемала за предупреждение за приближаваща опасност.
Според един римски летописец бременната Ливия Друзила използвала яйце, за да предскаже пола на нероденото си дете. Тя инкубирала яйцето между гърдите си, а когато то било готово да се излюпи, го държала в ръка. Пилето било момче и това показвало, че бебето ѝ ще бъде момче, което и станало.
Неразбитите яйца също така били втривани в стомаха на бременните жени и след това се разчупвали. От суровото яйце се извеждали различни значения. Двойният жълтък например означавал близнаци.
6. Огледала
През Средновековието и в древността магическото изкуство "скрийнинг" е било широко разпространено. Скрийнърите са били ясновидци, които са се взирали в огледало, кристална топка, вода или друга отразяваща повърхност, за да предскажат бъдещето или да потърсят напътствия от мистериозен източник. В Древен Рим гадателите се наричали спекуларии, което е свързано с латинските думи за "огледало" и "гледам".
Римският император Дидий Юлиан, който управлявал през пролетта на 193 г., се прочул с това, че използвал огледало, за да предскаже изхода на една битка. Според Historia Augusta, римска историческа книга, Юлиан е работил с магьосници, за да извърши ритуал пред огледало, а едно момче е било доведено със задачата да разчете огледалото. Момчето видяло в огледалото падението на Юлиан и успеха на Север, един от неговите съперници. Това предсказание се оказало вярно, когато Север победил Юлиан и го убил през юни 193 г.
