- Предстоящи избори и политическа нестабилност във Франция, Германия, Испания и Италия могат да забавят преговорите за дългосрочния бюджет на ЕС от 2 трилиона евро.
- Външният натиск от САЩ, Русия и Китай допълнително усложнява ситуацията, докато Украйна се нуждае от още 30–35 млрд. долара за покриване на бюджетния си дефицит.
- Лидерите не постигнаха напредък по бюджета и остават разделени за използването на замразени руски активи и общ европейски дълг; забавяне до 2027 г. може да затрудни компромиса.
#EUBudget: The #EU heads into a perfect political storm.Last week’s summit gave Brussels a taste of how hard it’s going to be to get a deal on the budget — or anything else, by @SebasStarc | Politico https://t.co/GITOWowrY1
— PubAffairs EU Debates, News & Opinions 🇪🇺 (@PubAffairsEU) October 19, 2026
Предстоящи избори и вътрешнополитически сътресения в няколко от най-големите икономики на съюза могат да затруднят постигането на споразумение за бюджета от 2 трилиона евро. Междувременно ЕС е изправен пред нарастващ натиск от САЩ, Русия и Китай, както и пред необходимостта да осигури допълнително финансиране за Украйна.
Европейският съюз е изправен пред риск от забавяне на ключови решения заради предстоящи избори и политическа несигурност в няколко от най-големите държави членки. Ситуацията може да усложни преговорите за следващия дългосрочен бюджет на общността, възлизащ на 2 трилиона евро, както и усилията за осигуряване на средства за Украйна. Това е основният извод от последната среща на Европейския съвет, описана в анализ на POLITICO.
След два дни разговори европейските лидери не постигнаха напредък по бюджета и влязоха в остър спор за енергийната политика. В заключенията от срещата не беше включена формулировка за постигане на бюджетно споразумение до края на 2026 г., въпреки настояването на председателя на Европейския съвет Антониу Коща.
Председателят на Европейския съвет предупреди, че е необходимо споразумението да бъде постигнато своевременно, за да може новият бюджет да започне да действа през 2028 г. Предстоят срещи на върха през ноември и декември, но ако те не доведат до резултат, преговорите могат да се пренесат в 2027 г., когато вътрешнополитическите кампании вероятно ще ограничат допълнително възможностите за компромис.
"Или пари днес, или кръв утре" - ключова среща в Брюксел
- Изборите в големите държави усложняват преговорите
Испания, Франция, Германия и Италия са сред държавите, чието вътрешнополитическо развитие може да окаже влияние върху работата на европейските институции.
В Испания парламентарните избори са насрочени за 29 ноември. Според цитираните от POLITICO социологически проучвания управляващите социалисти на премиера Педро Санчес са изправени пред риск от поражение. Очаква се страната да бъде в предизборна кампания по време на срещите на европейските лидери на 13 и 26 ноември. Според дипломати, цитирани от изданието, формирането на ново правителство може да се проточи до януари.
Във Франция президентските избори са насрочени за април 2027 г. Действащият президент Еманюел Макрон няма право да се кандидатира за трети пореден мандат. Според четирима европейски дипломати по време на закрита дискусия на последната среща на върха той е признал, че в последните си месеци на поста няма да разполага с необходимия политически мандат, за да подпише бюджетно споразумение.
В Германия нарастващата подкрепа за „Алтернатива за Германия“ (AfD) и спадащата популярност на канцлера Фридрих Мерц поставят въпроси за политическите му възможности да прави отстъпки в европейските преговори. Следващите редовни федерални избори са насрочени за 2029 г., но вътрешнополитическото напрежение може да повлияе на позициите на Берлин.
В Италия парламентарните избори се очакват през октомври 2027 г. Дипломат, цитиран от POLITICO, допуска, че премиерът Джорджа Мелони може да свика избори и по-рано.
Кипърският президент Никос Христодулидис заяви пред POLITICO, че изборите в Испания правят невъзможно постигането на първоначално планираното политическо споразумение до края на годината. Той предупреди, че през следващата година изборите във Франция, Италия и други държави ще усложнят допълнително процеса.
„Догодина ще бъде още по-трудно“, заяви високопоставен дипломат от ЕС, цитиран анонимно от изданието.
Кошмарният втори мандат на Урсула фон дер Лайен
- Натиск от САЩ, Русия и Китай
Вътрешнополитическите проблеми съвпадат с нарастващ натиск върху ЕС във външнополитически и икономически план.
Американският президент Доналд Тръмп поставя под въпрос традиционните трансатлантически съюзи, Русия е обвинявана в действия за дестабилизиране на европейски държави чрез кибератаки и саботаж, а Китай засилва позициите си във веригите за доставки на стратегически стоки и увеличава износа на евтини продукти към европейските пазари.
Белгийският премиер Барт де Вевер заяви пред журналисти по време на срещата на върха, че външни сили търсят разделение в Европа.
Бившият литовски външен министър Габриелюс Ландсбергис, който понастоящем е гостуващ изследовател в Станфордския университет, определи ситуацията като натиск от три страни - САЩ, Русия и Китай.
Според него следващите месеци ще бъдат изключително трудни за Украйна, тъй като страната трябва да покрие значителен бюджетен дефицит, докато Русия продължава атаките срещу енергийната ѝ инфраструктура преди зимата.
Politico: Европейските лидери се подготвят за кошмарна среща на върха
- Украйна се нуждае от още финансиране
По данни на Международния валутен фонд Украйна е изправена пред недостиг на средства от 30 до 35 милиарда долара за следващата година. Това се случва въпреки договорената от ЕС помощ в размер на 90 милиарда евро.
Една от възможностите за осигуряване на допълнителни средства е използването на около 200 милиарда евро руски активи, които са замразени в базирания в Брюксел централен депозитар Euroclear. По въпроса обаче няма постигнато съгласие. Белгия, която в миналото блокира опити за използване на активите в подкрепа на Украйна, продължава да се противопоставя на подобен подход.
„Нищо не се е променило“, заяви шведският премиер Улф Кристершон при предсрочното си напускане на последната среща на върха.
Друга възможност е емитирането на общ европейски дълг, но и това би изисквало трудни политически компромиси.
Украинският президент Володимир Зеленски предупреди европейските лидери за последиците от евентуално поражение на страната му. По думите му, ако Украйна падне, 20 милиона украинци ще потърсят убежище в ЕС. „Русия ни убива. Те не искат да спрат“, заяви Зеленски пред журналисти.
Това може да е козът на Украйна за преговори с Русия
- ЕС търси политически посредници за компромис
Освен бюджетните и външнополитическите предизвикателства, съюзът е изправен и пред липса на ясни политически фигури, които да посредничат между националните правителства и да договарят компромиси.
Според дипломат, цитиран от POLITICO, Европа няма очевиден лидер, който да обедини държавите членки около общо решение. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен разполага със значително влияние, но съюзът няма фигури с ролята, която в миналото са имали Ангела Меркел или Франсоа Митеран.
Председателят на Европейския съвет Антониу Коща отхвърли опасенията, че предстоящите избори ще направят невъзможно приемането на бюджета.
„Живеем в 27 демокрации. Почти всеки месец има избори. Ако ставаше въпрос само за избори, никога нямаше да можем да одобрим нов бюджет“, заяви той в петък.
Въпреки това европейски представители предупреждават, че времето за постигане на споразумение изтича. Според Зигфрид Мурешан, съпредседател на преговорите за бюджета от групата на Европейската народна партия, досега европейските лидери са действали твърде бавно.
„Времето изтича“, заяви той.
Според високопоставен представител на ЕС януари може да се окаже последният подходящ момент за постигане на бюджетно споразумение, преди предстоящите политически промени да направят компромисите още по-трудни.
