П ациенти, получили орган от донор, съобщават за странни промени в емоциите си, вкусовете и спомените, след трансплантацията. Този феномен е най-чест при сърдечните трансплантации, но тези, които получават бъбреци, дроб и др. също са забелязали помени в предпочитаните от тях храни, в музикалните им вкусове и дори в сексуалната ориентация.
За някои пациенти, хобитата и предпочитанията им, отразяват тези на донорите им, което кара специалистите да се запитат дали рецепиентът не получава и спомените на донора, пише „Дейли Мейл“ (Daily Mail).
В преглед, публикуван по-рано тази година, изследователи посочват един казус, в който
9-годишно момче, получило сърце от 3-годишно момиченце, което се удавило в семейния басейн. Въпреки, че момчето нямало никаква представа как е починал донорът му, майка му съобщила, че изведнъж то започнало „смъртно да се страхува от вода“.
В друг случай, професор в колеж, получил сърцето на полицай, прострелян в лицето, започнал да вижда „проблясък на светлина“ точно пред очите си. Той казва: „Лицето ми става наистина, наистина горещо. Всъщност гори“.
Все повече изследвания предполагат, че това може да се дължи на факта, че сърцето и мозъкът са вътрешно свързани, тъй като сърцето споделя неврони и клетки, подобни на мозъка. Освен това трансплантацията на орган може да накара гените, които контролират чертите, да се променят и да се изразяват по различен начин.
Изследователите пишат в прегледа от 2024 г.:
„Появяващите се доказателства предполагат, че сърдечната трансплантация може да включва прехвърляне на личностните черти и спомени от донора към реципиента,
предизвиквайки конвенционалните възгледи за паметта и идентичността. Освен това невронната мрежа на сърцето и двупосочната комуникация с мозъка подкрепят концепцията за връзката сърце-мозък в паметта и личността“.
Екипът предполага, че тези промени може да се дължат на прехвърляне на клетъчна памет, което предполага, че отделните клетки могат да формират спомени. Все още обаче не е ясен механизмът за това.
Освен това,
въвеждането на нов орган в тялото на реципиента може да накара гените да се изразят по различен начин.
Въпреки това, много експерти смятат, че тези случаи са твърде голямо съвпадение и промените може вместо това да са психологически отговор на възстановяване от голяма операция и почти смъртоносни сърдечни заболявания.
Експерти от университета Макгил в Канада например предполагат, че имунопотискащите лекарства, които реципиентите на органи трябва да приемат, могат да причинят повишаване на апетита, което може да промени гледната им точка за храната.
Други изследвания предполагат, че реципиентите може да отидат в операционната, вече притеснени от наследяване на поведението или личностните черти на своя донор, което може да доведе до промени в поведението. Стресът от голяма, животоспасяваща операция може също да накара пациентите да променят възгледите си за определени аспекти от живота си, като взаимоотношения.
В допълнение към спомените, някои пациенти съобщават и за промяна на специфични предпочитания.
В един казус от 2002 г. лекарите описват подробно случая на жена, която е наследила хранителните предпочитания на своя донор. Изследователите пишат: „Тя беше загрижена за здравето си танцьор и хореограф, след като напусна болницата, тя имаше неконтролируемо желание да отиде в ресторант KFC и да поръча пилешки хапки, храна, която никога не е яла. Интересното е, че неизядени пилешки хапки KFC бяха намерени в якето на младия мъж, когато беше убит“.
Друга 29-годишна жена, която получила сърце от 19-годишен вегетарианец, изведнъж развила отвращение към месото.
Изследователите също цитираха промяна на сексуалната ориентация.
В един споменат казус хомосексуален мъж, получил сърце от лесбийка художничка, според съобщенията е станал по-привлечен от жените.
Междувременно една лесбийка, която получи сърцето на хетеросексуална жена, каза, че след трансплантацията е започнала да изпитва влечение към мъжете и е започнала да се съмнява в сексуалността си.
Екипът зад прегледа от 2024 г. предупреди, че са необходими повече изследвания за връзката между сърдечните трансплантации и паметта. Те пишат: „Необходими са по-нататъшни изследвания, за да се разгадаят тънкостите на трансфера на паметта, невропластичността и интеграцията на органи, предлагайки прозрения както за трансплантацията на органи, така и за по-широки аспекти на невронауката и човешката идентичност.
Разбирането на тези сложности е обещаващо за подобряване на грижите за пациентите при трансплантация на органи и задълбочава разбирането ни за основните аспекти на човешкия опит и съществуване“.
