От крокодилска тор до презервативи: Контрацепцията през вековете

С ексуалното поведение през вековете е формирало цивилизацията по начини, които едва сега започваме да откриваме. History хвърлят светлина върху най-неизвестните и рисковани сексуални истории в историята. 

Съвети на Папирус за предпазване от бременност

Датиращ от около 1825 г. пр.н.е., гинекологичният папирус от Кахун е един от най-старите известни документи по репродуктивни въпроси. Той е известен с това, че в него се споменава контрацептивната ефективност на крокодилската тор, но какво точно трябва да се прави с тази тор е въпрос на дискусия.

Мнозина предполагат, че папирусът е казвал на египетските жени да поставят тор в себе си преди секс, за да блокират спермата. Други обаче го тълкуват като предложение торът да се изгори, за да се опуши спалнята и по този начин да се предотврати зачеването (може би защото романтичната атмосфера трудно би издържала на миризмата).

По-късен документ, известен като Еберс папирус, датиращ от около 1550 г. пр. н. е., наистина изрично предлага създаването на ранна мембрана или капачка. Просто намачкайте няколко фурми, мед и акациеви листа, смесете ги с вълна, поставете ги във вагината и сте готови.

Мистериозният зеленчук

Може би най-завладяващото контрацептивно средство на древния свят е бил силфиумът - най-вече защото все още не сме наясно какво точно е представлявал. Това, което знаем, е, че е бил зеленчук, който древните гърци и римляни ценят толкова високо, колкото и златото, споменава се в стихове и песни и фигурира върху монетите на Кирена - град в Северна Африка, чиято икономика се основава на износа на този материал.

Силфиумът, вероятно някакъв вид гигантски копър, е бил консумиран като храна, афродизиак и лекарство. Има данни, че е бил смятан за контрацептивно средство, и дори се изказва предположение, че семенните му стръкове, които приличат на малки любовни сърца, са помогнали тази форма да се превърне в универсален символ на романтиката.

Във всеки случай силфиумът може би е бил твърде популярен, тъй като изглежда, че в даден момент е бил отглеждан до изчезване. Или това е така, или някое от днешните растения, наподобяващи копър, е някогашният силфиум, а хората просто са забравили кое е то.

Семена, плодове и амулети

Разбира се, много други билки и зеленчуци са били поглъщани през вековете с надеждата да се предпазят от бременност. Един от най-ярките примери е дантелата на кралица Анна, вид див морков, чиито семена се смилат, смесват се с вода и се изпиват след секс като ранно "сутрешно хапче".

През вековете хората са експериментирали и с различни видове песари (артефакти, поставяни във вагината). Споменахме за мулч от фурми и вълна, който египтяните са използвали, но хиляди години по-късно, според сведенията, през XVIII в. Касанова е разрязвал лимон наполовина, изстисквал е пулпата и е използвал празната черупка като блокада. Вероятно може да се предположи, че това е било значително по-малко ефективно от медицинските гумени диафрагми, появили се през XIX век.

Специално трябва да се споменат и по-езотеричните методи за контрацепция, разработени в далечното минало. Известно е, че през Средновековието жените са връзвали тестиси на ласки около краката си, за да запазят утробата си негостоприемна по време на секс, а изсушени котешки черни дробове и парчета животински кости също са били използвани като контрацептивни амулети.

Неуловимият доктор Кондом

Най-разпознаваемата форма на контрацепция е презервативът. Това невзрачно технологично изделие съществува от много отдавна, като през хилядолетията е било изработвано от животински черва и дори от черупки на костенурки.

Първото клинично описание на презервативите е направено през 1564 г. от италианския анатом Габриеле Фалопио. Той написва текст за сифилиса, в който описва как връзването на ленени обвивки към пенисите с помощта на панделки може да предотврати разпространението на болестта.

Още по-колоритна глава от историята на презервативите е свързана с някой си "д-р Кондом", за когото се твърди, че е предоставил на Чарлз II през XVII в. обвивки, като по този начин е дал името си на профилактичните средства. За съжаление няма доказателства, че добрият лекар е съществувал в действителност, а етимологията на думата все още е предмет на спорове.

Това, което не подлежи на съмнение, е, че изобретяването и масовото производство на гумените презервативи през XIX в. е истински крайъгълен камък в историята на начина, по който хората правят секс, като внася ново ниво на защита както от болести, така и от нежелана бременност.

Хапчето, което промени всичко

Подобно на появата на гумените презервативи, през 1960 г. е одобрено първото контрацептивно хапче. Пробивът се дължи на работата на биолозите Грегъри Пинкъс и Мин Чуе Чанг, както и на гинеколога Джон Рок, които получават решаваща подкрепа от активистката на кампанията за контрол на раждаемостта Маргарет Сангър и богатата индустриална наследница Катрин Маккормик.

Безпроблемна и по-ефективна алтернатива на другите видове контрацепция, хапчето е наистина революционно изобретение, което се превръща в ключово оръжие в разрастващото се движение за освобождение на жените. Тъй като то дава на жените по-голяма телесна независимост, позволявайки им да правят секс без страх от бременност и да отлагат раждането на деца, докато не са готови, безпрецедентен брой жени започват да учат висше образование и да се издигат по кариерната стълбица.

Като откъсва напълно удоволствието от секса от последиците на възпроизводството, хапчето допринася и за по-прогресивните и разпуснати нагласи, които се разпространяват през 60-те години на миналия век и остават с нас досега. Може да се каже, че хапчето оформи съвременния свят повече от всяка друга форма на контрол на раждаемостта.