З амърсяването на въздуха спомага за увеличаване на антибиотичната резистентност, което представлява значителна заплаха за човешкото здраве в световен мащаб, сочи глобално проучване.
Анализът, в който са използвани данни от повече от 100 държави за период от близо две десетилетия, показва, че повишеното замърсяване на въздуха е свързано с нарастващата антибиотична резистентност във всяка държава и всеки континент, съобщава „Гардиън“.
Той показва също, че връзката между тях се засилва с течение на времето, като увеличаването на нивата на замърсяване на въздуха съвпада с по-голямо нарастване на антибиотичната резистентност.
Без дейности на открито и с маски: Опасно мръсен въздух в САЩ след пожарите в Канада
"Нашият анализ представя убедителни доказателства, че нарастващите нива на замърсяване на въздуха са свързани с повишен риск от антибиотична резистентност. Този анализ е първият, който показва как замърсяването на въздуха влияе върху антибиотичната резистентност в световен мащаб", пишат изследователите от Китай и Обединеното кралство. Констатациите на учените са публикувани в списание „Lancet Planetary Health“.
Антибиотичната резистентност е една от най-бързо растящите заплахи за здравето в световен мащаб. Тя може да засегне хора на всякаква възраст във всяка страна и според оценките вече убива 1,3 милиона души годишно.
Основните причини са неправилната и прекомерната употреба на антибиотици, които се използват за лечение на инфекции. Проучването обаче показва, че проблемът се задълбочава от нарастващото замърсяване на въздуха.
Проучване: Замърсеният въздух увеличава риска от рак с 30%
Проучването не разглежда научните аспекти на причините за връзката между двата проблема. Данните сочат, че праховите частици PM2,5 могат да съдържат бактерии, устойчиви на антибиотици, и гени за резистентност, които могат да се пренасят и да се вдишват директно от хората, казват авторите.
Замърсяването на въздуха вече е най-големият екологичен риск за общественото здраве. Дългосрочното излагане на замърсяване на въздуха е свързано с хронични заболявания като сърдечни заболявания, астма и рак на белите дробове, което намалява продължителността на живота.
Краткосрочното излагане на високи нива на замърсяване може да предизвика кашлица, хрипове и астматични пристъпи и води до увеличаване на броя на посещенията в болници и при общопрактикуващите лекари в световен мащаб.
Вредите от мръсния въздух: Пулмолог съветва как да се предпазим
Според проучването, което е първият задълбочен глобален анализ на възможните връзки между двете, ограничаването на замърсяването на въздуха може да помогне за намаляване на антибиотичната резистентност. В него се казва също, че контролът върху замърсяването на въздуха може значително да намали смъртните случаи и икономическите разходи, произтичащи от инфекции, устойчиви на антибиотици.
"Антибиотичната резистентност и замърсяването на въздуха сами по себе си са сред най-големите заплахи за здравето в световен мащаб. Досега нямахме ясна представа за възможните връзки между тях, но тази работа показва, че ползите от контролирането на замърсяването на въздуха могат да бъдат двойни: то не само ще намали вредните последици от лошото качество на въздуха, но и би могло да изиграе важна роля в борбата с появата и разпространението на резистентни към антибиотици бактерии", казва водещият автор, професор Хонг Чен от университета "Джъдзян" в Китай.
Въпреки че въздухът е признат като пряк път за разпространение на антибиотичната резистентност, има ограничени данни за различните пътища, по които се пренасят резистентните към антибиотици гени чрез замърсяването на въздуха.
Замърсяването на въздха е отнело живота на стотици хиляди в Европа през 2020 г.
Потенциалните пътища включват болници, ферми и пречиствателни станции, които отделят и разпространяват устойчиви на антибиотици частици във въздуха и след това на големи разстояния.
Досега имаше ограничени данни за това какво е влиянието на замърсяването на въздуха с частици PM2,5, които са 30 пъти по-малки от ширината на човешки косъм, върху антибиотичната резистентност в световен мащаб.
Източниците на PM2.5 включват автомобилния трафик, промишлените процеси и изгарянето на въглища и дърва в домашни условия. Данните сочат, че 7,3 милиарда души в световен мащаб са пряко изложени на опасни средногодишни нива на PM2,5.
Замърсяването е отговорно за преждевременната смърт на 9 млн. души през 2019 г.
Авторите създават обширен набор от данни, за да проучат дали PM2,5 е ключов фактор, определящ глобалната антибиотична резистентност, като използват данни за 116 държави от 2000 до 2018 г. Източниците на данни включват Световната здравна организация, Европейската агенция по околна среда и Световната банка.
Констатациите показват, че антибиотичната резистентност се увеличава с PM2,5, като всяко 10-процентно увеличение на замърсяването на въздуха е свързано с увеличение на антибиотичната резистентност с 1,1%.
Връзката се засилва с течение на времето, като през последните години промените в нивата на PM2.5 водят до по-голямо увеличение на антибиотичната резистентност. Анализът показва, че антибиотичната резистентност в резултат на замърсяването на въздуха е свързана с приблизително 480 000 случая на преждевременна смърт през 2018 г.
Експерт: Светът е изправен пред "антибиотичен апокалипсис"
Моделирането на възможни бъдещи сценарии показва, че ако няма промени в настоящите политики по отношение на замърсяването на въздуха, до 2050 г. нивата на антибиотична резистентност в световен мащаб може да се увеличат със 17%. Годишният брой на преждевременните смъртни случаи, свързани с антибиотичната резистентност, може да нарасне до около 840 000.
Авторите признават ограниченията на своето проучване. Според тях липсата на данни в някои държави може да е повлияла на цялостния анализ.
Проучването е било с цел наблюдение и не е могло да докаже причинно-следствени връзки. Бъдещите изследвания трябва да се съсредоточат върху проучването на основния механизъм за това как замърсяването на въздуха влияе върху антибиотичната резистентност, казват те.
Второ проучване, публикувано в списание BMJ Mental Health, установява, че излагането на сравнително високи нива на замърсяване на въздуха е свързано с повишено използване на общински услуги за психично здраве от хора с деменция. Дългосрочното проучване е съсредоточено върху голям район на Лондон с интензивен трафик.
