И зследователи твърдят, че чертите, характерни за синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ), като разсеяност или импулсивност, може да са били еволюционно предимство за нашите предци, тъй като са подобрявали тактиката им при търсене на храна.
СДВХ е неврологично разстройство със симптоми, включващи импулсивност, дезорганизация и трудности при съсредоточаването. Въпреки че оценките на разпространението варират, диагнозите се увеличават в много страни, включително и в Обединеното кралство.
Сега изследователите казват, че макар някои от тези черти да се възприемат негативно, те може да са помогнали на хората да търсят нови места за хранене.
Д-р Дейвид Барак от Университета на Пенсилвания, който е първият автор на изследването, заяви, че проучването предлага потенциално обяснение защо СДВХ е по-разпространено, отколкото се очаква само от случайни генетични мутации, и - в по-широк план - защо черти като разсеяност или импулсивност са често срещани.
"Ако тези черти са наистина отрицателни, тогава бихме си помислили, че с течение на еволюцията те ще бъдат отхвърлени", каза той. "Нашите открития са първоначални данни, които предполагат предимства в определени контексти на избор".
В списание Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences Барак и колегите му съобщават как са анализирали данни от 457 възрастни, които са завършили онлайн игра за събиране на храна, в която е трябвало да съберат възможно най-много плодове в рамките на осем минути.
Броят на плодовете, получени от всеки храст, намалявал с броя на пътищата, в които той бил набран.
По време на задачата участниците можели да продължат да събират плодове от храстите на първоначалното им място или да се преместят в нов участък - въпреки че последното им коствало време.
Екипът също така изследва участниците за симптоми, подобни на СДВХ - въпреки че подчертава, че това не представлява диагноза - като установява, че 206 участници имат положителни резултати.
Изследователите установяват, че участниците с по-високи резултати по скалата за СДВХ са прекарвали по-кратко време във всеки участък с храсти, отколкото тези с по-ниски резултати. С други думи, те са били по-склонни да изоставят текущата си леха и да търсят нова. Важното е, че екипът установява, че тези участници също така печелят повече точки в играта, отколкото участниците с по-ниски резултати по скалата на СДВХ.
Изследователите заявиха, че резултатите им съвпадат с други разработки, които предполагат, че популациите с номадски начин на живот, които се възползват от проучването, имат склонност към гени, свързани със СДВХ.
