М иналата седмица тъмната страна на телевизията излезе наяве с пълна сила.
В понеделник опозореният комик и актьор Ръсел Бранд влезе в затвора за изнасилване и сексуално посегателство. Двадесет и четири часа по-късно писателят и комик Дейвид Уолямс беше разобличен и обвинен, че се е възползвал от млади жени. До петък столичната полиция започна разследване по нови твърдения срещу него. Също през последната седмица британското издание на риалити предаването „Женени от пръв поглед“ беше свалено от ефир след обвинения в изнасилване в хитовото шоу.
Talking TV: Brand, Walliams and MAFS - telly’s week of reckoning https://t.co/klLUIR7pC1
— Broadcastnow (@Broadcastnow) November 12, 2026
Това са съвсем различни истории, но всяка от тях може да се разглежда като сериозна разплата със злоупотребата с власт и културата в индустрията. И така, защо всичко това се случва точно сега? В действителност струпването на събития през последните дни е донякъде съвпадение, пише Нур Нанджи от ВВС в свой анализ.
Всички тези разкрития започнаха с журналистически разследвания, стартирали преди години. Според журналистическия опит при подобни материали процесите обикновено отнемат много време, докато стигнат до финал: от първоначалния сигнал, през събирането и потвърждаването на доказателствата и получаването на позиции от замесените, до самото публикуване.
„Истината е, че тези истории се градят дълго време. Може да бъде невероятно трудно да ги вкараш във вестниците“, посочва колумнистът на „Сънди Таймс“ Хадли Фрийман. В случая с Бранд последва и полицейско разследване, преди да се стигне до присъда в съда.
Взети заедно, тези истории са резултат от промени, започнали преди години, а не от внезапен културен обрат в развлекателната индустрия. Трябва също да се отбележи, че Уолямс отрича обвиненията срещу себе си. Мъжете, обвинени в изнасилване и сексуални посегателства в „Женени от пръв поглед“, също отричат всички твърдения.
Промяната е в това, че жените (защото почти винаги става дума за жени) виждат как други проговарят, което според телевизионната водеща Кърсти Уорк им дава „смелост да направят същото“. Тя описва хората, които са излезли с имената си, като „отвъд пределите на смелостта“.
British actor Russell Brand sentenced to more than 10 years in prison after being convicted in the UK of raping a fan and assaulting three women. https://t.co/CdxhO6NYD7
— CNN (@CNN) November 9, 2026
- „По-силно усещане, че ще бъдеш изслушан“
Когато се анализира какво кара все повече жени да проговорят, голяма част от причините могат да бъдат проследени до разкритията за Харви Уайнстийн и движението #MeToo. То промени нагласата за това дали на жертвите ще им повярват. В миналото жените, подаващи сигнали за подобно поведение, се сблъскваха с пречки – гледаха на тях като на опортюнистки, страхуваха се от отмъщение и вярваха, че може би са единствените потърпевши.
Сега се наблюдава ефектът на снежната топка. Щом една, две или три жени излязат напред, това подтиква и други да преосмислят преживяванията си, които може би са омаловажили или потиснали.
„Има по-силно усещане, че сега ще бъдеш изслушан“, отбелязва Фрийман. Ясно е също, че когато жените видят предприети реални действия, това насърчава и други да проговорят, тъй като оборва широко разпространеното схващане, че подаването на сигнал за злоупотреба не води до нищо.
Когато друг известен мъж, водещият на „Мастършеф“ Грег Уолъс, се изправи пред обвинения от съвсем различен и много по-лек характер, свързани предимно с неподходящ сексуален език и хумор, реакцията беше подобна. Миналото лято независимо разследване потвърди десетки оплаквания срещу него и той беше уволнен. Уолъс заяви, че „нито едно от сериозните обвинения“ срещу него не е било потвърдено, но че „дълбоко съжалява за причиненото огорчение“.
Млада жена, участвала в журналистическо разследване за Уолъс, споделя тогава чрез текстово съобщение своята реакция от уволнението му: „Наистина вярвам, че това ще насърчи младите момичета, които навлизат в телевизионната индустрия, да имат смелостта да проговорят, ако усетят, че нещо не е наред“.
Comedian David Walliams is named as anonymous celebrity in sexual misconduct allegations after failed attempt to conceal his identity https://t.co/2rzrP5KyVz https://t.co/ohRsU9UCR5
— New York Post (@nypost) November 10, 2026
Синдикатите обаче предупреждават, че за по-младите служители на свободна практика, чиито доходи често са нестабилни и непредсказуеми, все още е трудно да надигнат глас. Уязвимите работници „продължават да се страхуват да изразяват притесненията си“, заявява ръководителят на синдиката в сектора Bectu Филипа Чайлдс.
Нейните думи се потвърждават и от Фрийман, според която се запазва „нагласата да се закрилят звездите“. „Винаги ще бъде така с богатите и известни хищници“, коментира тя, но добавя: „Надявам се все повече хора в телевизиите и филмовите студиа да са готови да изслушат тези млади хора и да ги приемат на сериозно“.
За по-утвърдените имена в телевизията подаването на сигнал също може да бъде трудно. По-рано тази седмица комедийната актриса Луси Бомонт заяви пред „Скай Нюз“: „Причината известните хора да не казват нищо е, че губят работата си, защото започват да гледат на теб като на човек, който създава проблеми. Трябва да се каже ясно, че е необходима някаква намеса“.
Социалните мрежи също изиграха роля в насърчаването на хората да говорят. А полицейските разследвания трябваше да влязат в крак и да се адаптират, тъй като медийният натиск често подтиква властите да започнат проверки.
Отношението към жените, които проговарят, също започва да се променя, макар и невинаги. Част от случилото се в съдебната зала по време на делото срещу Ръсел Бранд изглеждаше като връщане назад към начина, по който се водеха делата за изнасилване в миналото. Мнозина коментираха защитната тактика на адвоката на Бранд срещу обвинителките на свидетелската скамейка – поведение, което според Фрийман би било „стандартно“ преди години.
Но Фрийман отбелязва, че е било обнадеждаващо да се чуят думите на съдията при произнасянето на присъдата, които бяха широко споделяни от жените онлайн и похвалени за разбиването на митовете около изнасилванията. Когато съдия Бенатан осъди Бранд на десет години и половина затвор, той му заяви: „Каквото и да носят жените, където и да отиват, и каквото и да пият, те запазват правото си да кажат „не“.
„Мисля, че нагласите са се променили“, коментира Фрийман. „Това не означава, че тези посегателства вече не се случват, но отношението към тях е различно“., добави той.
- „Предстоят още разкрития“
Накъде отиват нещата оттук нататък? Събитията от последните седмици подчертават как фигури, изгрели през 90-те години и първото десетилетие на новия век, са го направили в епоха с различни стандарти. Мачистката култура и звездният статут предпазваха Бранд и други като него от проверки. Сега поведение, което някога е било подминавано като ексцентричност или женкарство, все повече се преосмисля и осъжда. Времето застига някои мъже от онази епоха.
Би било грешка обаче да се смята, че подобно поведение е останало само в миналото. „Това не засяга само културата от 90-те и началото на 2000-те“, подчертава Уорк. „Не може да бъде отхвърлено като отживелица от миналото, това се случва точно сега и засяга промените, които трябва да настъпят в индустрията. Предстоят още случаи на сексуално насилие, принудителен контрол, вербален и физически тормоз. Това не е нормално и никога не е било нормално“., добавя още.
Тази седмица комедийната актриса Дебора Франсис-Уайт заяви в предаването The World at One по радио Би Би Си 4, че млади жени „определено“ продължават да бъдат експлоатирани в комедийната индустрия. През последните дни в медийното пространство се появяват и сигнали за други знаменитости, за които се твърди, че злоупотребяват с властта си. Несъмнено и други журналисти разполагат с подобна информация.
Нито един от тези случаи все още не може да бъде публикуван официално. Както посочва Фрийман: „Има и други имена, но те не могат да бъдат назовани публично, тъй като би последвало съдебно дело“. Но едно „обнадеждаващо нещо“ според нея е, че шегите и намеците от 90-те и началото на века, или дори гледката на много по-възрастен мъж с младо момиче, вече няма да бъдат „замитани под килима“.
„Няма да им се смеят и няма да има намигвания“, допълва Фрийман. „Този вид открита, натрапчива странност вече няма да минава. От друга страна, това може да затрудни разпознаването на хищниците, ако означава, че тези неща ще се вършат още по-скрито“., добавя още.
Не бива да се забравя и използването на съдебни забрани за огласяване на информация и други правни хватки, към които често прибягват знаменитости и медийни организации, за да попречат на жените да проговорят. Миналата седмица съдия от Върховния съд отхвърли искането на Уолямс за съдебна забрана, което отвори пътя за разкриването на името му.
„Има много бариери пред това да проговориш, а онези, които имат достъп до богатство или слава, често използват правни мерки, за да откажат предполагаемите жертви да го направят“, посочва Хариет Уистрич от Центъра за правосъдие за жените.
Това също може би започва да се променя. Редица министри от правителството се обявиха срещу споразуменията за конфиденциалност и призоваха за по-строги ограничения върху използването им.
Промяна може да настъпи и в други сфери. Министърът на културата Лиза Нанди свиква среща с лидерите в индустрията, за да ги призове да подобрят мерките за защита, а шефовете на Channel 4 трябва да се явят пред депутатите. Когато „Женени от пръв поглед“ беше спряно, от Channel 4 заявиха, че предаването е „изчерпало своя потенциал“, и се извиниха на жените, участвали в разследването. Телевизията посочи, че вътрешната проверка не е установила нарушение на кодекса за радио и телевизия на регулатора Ofcom при реакцията на Channel 4 и продуцентската компания CPL по повдигнатите тогава въпроси.
Все повече се осъзнава, че хората на върха в медийните организации носят отговорност да изкоренят злоупотребите. Това не може да бъде оставено единствено в ръцете на жертвите. „Хората на властови позиции също имат дълг да надигнат глас“, заявява Уорк.
„Телевизионните оператори, продуцентските компании и тези, които финансират продукциите, носят отговорност да гарантират спазването на мерките за защита“, добавя Джозефин Браси от организацията „Жените в киното и телевизията“, а Филипа Чайлдс призова творческите индустрии да приемат, че настоящите им вътрешни механизми за подаване на сигнали са „неадекватни“.
Това, около което всички изглежда се обединяват, е, че този момент не бива да се превърне в поредната празна повратна точка без реална и трайна промяна. Може би този път наистина ще станем свидетели на преломен момент.