Н АСА активно наблюдава странна аномалия в магнитното поле на Земята: гигантски регион с по-нисък магнитен интензитет в небето над планетата, простиращ се между Южна Америка и югозападна Африка.
Този огромен, развиващ се феномен, наречен Южноатлантическа аномалия, заинтригува и тревожи учените от години.
Сателитите и космическите кораби на НАСА са особено уязвими към отслабената сила на магнитното поле в рамките на аномалията и произтичащото от това излагане на заредени частици от Слънцето.
Южноатлантическата аномалия (SAA) – оприличена от НАСА на „вдлъбнатина“ в магнитното поле на Земята или „дупка в Космоса“ – обикновено не засяга живота на Земята, но същото не може да се каже за космическите кораби в орбита (включително Международната космическа станция), които преминават директно през аномалията, докато обикалят планетата.
Намалената сила на магнитното поле вътре в аномалията означава, че технологичните системи на борда на сателитите могат да дадат късо съединение и да се повредят, ако бъдат ударени от високоенергийни протони, излъчвани от Слънцето.
Тези произволни удари обикновено могат да доведат само до неизправности на ниско ниво, но носят риск от причиняване на значителна загуба на данни или дори трайно увреждане на ключови компоненти – заплахи, задължаващи сателитните оператори рутинно да изключват системите, преди навлизане в зоната на аномалията.
Намаляването на тези опасности в Космоса е една от причините НАСА да наблюдава SAA; друга е, че мистерията на аномалията представлява чудесна възможност за изследване на сложен и труден за разбиране феномен, а широките ресурси и изследователски групи на НАСА са уникално добре подготвени да проучат събитието.
„Магнитното поле всъщност е суперпозиция на полета от много текущи източници“, обясни през 2020 г. геофизикът Тери Сабака от Центъра за космически полети Годард на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.
Първичният източник се счита за въртящ се океан от разтопено желязо във външното ядро на Земята, на хиляди километри под земята. Движението на тази маса генерира електрически токове, които създават магнитното поле на Земята, но то изглежда не е равномерно.
Маса плътни скали, наречен Африканска голяма провинция, разположена на около 2900 километра под африканския континент, смущава генерирането на полето, което води до драматичното му отслабване.
Die NASA überwacht aktiv eine seltsame Anomalie im Magnetfeld der Erde: eine riesige Region mit geringerer magnetischer Intensität am Himmel über dem Planeten, die sich zwischen Südamerika und Südwestafrika erstreckt.https://t.co/zTSENxZwWI
— Endgame 2030 (@Endtime2030) March 23, 2023
Макар че има много учени, които все още не разбират напълно аномалията и нейните последици, нови изследвания непрекъснато хвърлят светлина върху този странен феномен.
Например едно проучване, ръководено от хелиофизика на НАСА Ашли Грийли през 2016 г., разкри, че SAA се движи бавно в северозападна посока.
Още по-забележително е, че феноменът изглежда е в процес на разделяне, като изследователите през 2020 г. откриват, че SAA изглежда се разцепва на две отделни клетки, всяка от които представлява отделен център с минимален магнитен интензитет в рамките на по-голямата аномалия.
Точно какво означава това за бъдещето на SAA остава неизвестно. Проучване, публикувано през юли 2020 г., предполага, че феноменът не е странно събитие от последно време, а повтарящо се магнитно събитие, което може да е засегнало Земята още преди 11 милиона години.
Ако е така, това може да сигнализира, че Южноатлантическата аномалия не е причина или предшественик на обръщането на цялото магнитно поле на планетата, което се случва веднъж на няколкостотин хиляди години.
Очевидно остават много въпроси, но тъй като толкова неща се случват с тази огромна магнитна странност, добре е да се знае, че най-мощната космическа агенция в света я наблюдава внимателно.
криза, която тихо расте" />
