И ма неща, които колкото и да се опитваме, никога не можем да забравим. Като например груби или жестоки думи от хората, които най-много искаме да впечатлим – нашите родители.
Повечето родители имат вътрешни, неизказани мисли, свързани с децата им. Понякога тези мисли са негативни. Често родителите изпитват огромно чувство за срам и вина, свързани с отрицателните им мисли.
Шестте скрити мисли на родителите за децата им
Но някои родители нямат никакви скрупули да споделят с децата си какво точно мислят за тях или какво всъщност чувстват за тях. За тези деца обикновено следват години на терапия или дълбоко вкоренено вътрешно чувство на несигурност.
Ето някои най-жестоките думи, изричани от родителите към децата им:
„Когато бях на около 4 години, споделих на майка ми, че съм самотна. Тя ми каза, че когато съм била на 2 почти съм имала по-малък брат, но съм била толкова непослушна, че съм я разболяла и той е умрял в корема ѝ“.
„Когато бях на 13 баща ми ми каза, че никой никога няма да ме обича и ако все пак някой го направи, в крайна сметка ще разбере колко зла и извратена съм отвътре и ще си тръгне“.
„Ако станеш дебела, ще те вържа отзад за колата и ще те накарам да тичаш, където и да ходим“.
„Ти си причината да имам рак“ – думи на майка ми. Тя никога не е била болна от рак“.
„Не би трябвало да носиш поли, нямаш какво да покажеш. Всъщност има какво да криеш, като целулита и сланините по бедрата ти“.
„Майка ми веднъж ми каза: „Не мисля, че някога ще бъдеш майка. Радвам се, че няма да бъдеш, защото би била ужасна майка“.
„Дадох на майка ми брой на списание, в което беше публикувана първата ми поема. Тя я прочете и ми го върна. Казах ѝ, че може да го задържи, но тя отвърна: „Никога няма да го прочета отново“.
„Не бих казала, че си красива. Бих казала, че си обикновена“.
