Най-голямата мечка в света започва миграцията си - ето накъде се е запътила

В сяка година малко градче в Канада се сблъсква с внезапен наплив от полярни минувачи, тъй като най-голямата мечка в света тръгва на годишна миграция. Голямото преместване се дължи на завръщането на морския лед, от който се нуждаят, за да ловуват, но за да стигнат до града на тюлените, трябва да преминат през „световната столица на полярните мечки“ - Чърчил, Манитоба, Канада.

Времето, което прекарват на сушата, означава, че те са изключително добре проучени благодарение на усилията на институции като Международната организация за полярните мечки (PBI), не на последно място, защото да забележиш голямо бяло животно на тревата е по-лесно, отколкото да го видиш на белия лед в снежна буря. 

Биологът и природозащитник Алиса Маккол е член на екипа на PBI и редовно се отправя на път, за да провежда изследвания от безопасно място в тундрата от края на октомври до ноември, като по това време се отбелязва Седмицата на полярните мечки - от 27 октомври до 2 ноември.

„По това време на годината сме в разгара на ежегодното събиране на полярни мечки. Белите мечки в този регион са на сушата, откакто слязоха от морския лед през лятото, така че тези мечки живеят от собствените си телесни мазнини, не ядат много и пестят енергия“, казва Маккол пред IFLScience от вътрешността на тундровото бъги 1. 

Изменението на климата е довело до удължаване на лятото и увеличаване на използването на земята сред мечките, които някога са обитавали разнообразни местообитания на морския лед. Проучванията показват, че белите мечки проявяват забележителна пластичност при адаптирането си към промените в околната среда, но има граница на времето, което те могат да изтърпят на сушата, преди да изпаднат в гладна смърт. Това е обезпокоително обстоятелство, като се има предвид, че прогнозираното намаляване на арктическия морски лед показва, че в бъдеще полярните мечки ще имат по-дълги периоди на лятно пребиваване на сушата.

Затова е разбираемо, че щом времето започне да се подобрява, мечките на практика се редят на опашка, за да се върнат на леда.

„Когато температурите започнат да се понижават и зимата наближи, мечките започват да се придвижват към крайбрежието, защото знаят, че скоро морският лед в залива Хъдсън ще замръзне и почти за една нощ тези мечки ще изчезнат. Те са навън и ловуват основната си плячка - тюлените, изяждат тонове тюленова мас и консумират хиляди и хиляди калории“, казва Маккол. 

Събирането на полярни мечки означава, че жителите на Чърчил са свикнали да използват сирени и клаксони, за да намалят взаимодействията, както и да създават кошчета за мечки, за да не ги привличат вкусните ни отпадъци. PBI създаде и радар за ранно откриване на мечки „Bear-dar“, предназначен да предупреждава общините и отдалечените лагери, когато се приближава мечка. 

Близостта им ни дава чудесна възможност да научим повече за поведението на полярните мечки, а благодарение на PBI и Explore.org можете да видите какво се случва в тази ежегодна полярна сапунена опера от комфорта на вашия хол.

„Докато морският лед се върне, ние сме тук и предаваме на живо белите мечки. Имаме много събития на PolarBearsInternational.org, камери на живо на Explore.org, така че можете да гледате какво правят полярните мечки. Имаме спаринги, имаме майки и мечета, имаме всякакви страхотни дейности, така че елате да ги разгледате“, каза Маккол. 

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase