А лберт Айнщайн се е превърнал в синоним на гений, но той е бил човек с качества и недостатъци като всеки друг. И като всеки друг човек е допускал грешки. За самия велик физик най-голямата му научна грешка може би не е тази, която бихме отчели днес. Най-голямата му грешка, както той я e наричал, е, че е искал Вселената да стои неподвижно. Възгледът му за света го подтикнал да коригира уравненията си, въпреки че е сгрешил при извършването на корекцията. И все пак тази корекция се е върнала, за да помогне на човечеството да разбере космоса.
Но нека да започнем от самото начало. През 1915 г. Айнщайн публикува своята Обща теория на относителността, която излиза извън рамките на неговата Специална теория на относителността. Като продължения тя може да бъде надмината единствено от "Падингтън 2".
Какво е парадоксът на Айнщайн-Подолски-Розен и защо е важен
Тя се превръща във Всеобхватна теория на гравитацията и обяснява не само нашата вселена, но и вселени, които са много различни от нашата. Но в описанието на гравитацията, което той съставя за нашата вселена, има проблем - поне според него. Айнщайн и повечето учени по онова време вярват, че Вселената е статична: тя винаги е била такава и никога не се е променяла, поне в голям мащаб. Млечният път винаги е бил такъв, какъвто е, и нищо няма да го промени.
Но когато включите числа, за да направите нашата малка галактика вечна, се случва нещо особено. Всичко се оказва на едно и също място, срутвайки се в черна дупка - нещо, което също идва от уравненията, но не е било наблюдавано. Млечният път не се срутва, затова, за да реши философския сблъсък, Айнщайн добавя допълнителен параметър към уравнението: космологичната константа.
Тъмната материя: Айнщайн отново беше прав
Сега космологичната константа няма никаква наблюдателна обосновка, освен факта, че нещата не се срутват в сингулярност. Но във физиката не е нещо нечувано да се предложи съществуването на нещо, преди то да бъде наблюдавано.
Ако сте измислили физичен параметър, свързан с нещо, което може да не съществува, най-добрият начин на действие може би е да сте отворени за предложения и поправки. Проблемът е, че Айнщайн е станал доста раздразнителен, когато е бил предизвикван по този въпрос, критикувайки - винаги неправилно - и често обиждайки учените, които показват, че както собствената теория на Айнщайн, така и наблюденията започват да противоречат на идеята. В рамките на две десетилетия консенсусът е преобладаващо против него, така че той решава да се откаже от космологичната константа, наричайки я "най-голямата си грешка".
Малко известни факти за живота на Айнщайн
Но историята има един последен обрат. През 1998 г. астрономите откриват, че разширяването на Вселената се ускорява. Мистериозният невидим тласък получава името тъмна енергия. И познайте какъв е сегашният най-добър начин да я опишем в уравнението на Общата теория на относителността? Космологична константа! Не тази, която е имал Айнщайн, но все пак такава.
Може би тъмната енергия ще се окаже различна и уравненията ще бъдат променени, но най-големият гаф наистина въплъщава сентенцията, че грешките са портал на откритията.
