П рез 2015 г. Дейвид Хоул прави проучване в регионалния парк Мериборо близо до Мелбърн, Австралия.
Въоръжен с металотърсач, той открива нещо необичайно - много тежък, червеникав камък, лежащ в жълта глина.
Той я занесъл вкъщи и опитал всичко, за да я отвори, сигурен, че в камъка има самородно злато - в края на краищата Мерибъро се намира в района на Златните полета, където през XIX век австралийската златна треска достига своя връх.
За да отвори находката си, Хоул опитал да използва трион за рязане на камъни, ъглошлайф, бормашина, дори я залял с киселина. Но дори чукът не успява да направи пукнатина. Това е така, защото това, което се опитва да отвори толкова упорито, не е самородно злато.
Както открива години по-късно, това е бил рядък метеорит.
„Имаше този скулптурен, вдлъбнат вид. Това се образува, когато преминават през атмосферата, те се топят отвън и атмосферата ги извайва“, казва геологът от Музея на Мелбърн Дермот Хенри пред The Sydney Morning Herald през 2019 г.
Не успявайки да отвори „скалата“, но все още заинтригуван, Хоул отнася самородния камък в музея на Мелбърн за идентификация.
„Разглеждал съм много скали, които хората смятат за метеорити“, казва Хенри пред Channel 10 News.
Всъщност след 37 години работа в музея и изследване на хиляди скали Хенри казва, че само два от тях са се оказали истински метеорити.
Този е един от тях.
„Ако видите подобна скала на Земята и я вдигнете, тя не би трябвало да е толкова тежка“, обяснява геологът от музея в Мелбърн Бил Бърч пред The Sydney Morning Herald.
Изследователите публикуват научна статия, в която описват метеорита на възраст 4,6 милиарда години, който наричат Мериборо по името на града, близо до който е намерен.
Той тежи огромните 17 килограма (37,5 фунта) и след като с помощта на диамантен трион отрязват малко парче, изследователите откриват, че съставът му е с висок процент желязо, което го прави обикновен хондрит H5.
След като се отвори, можете да видите и малките кристализирани капчици метални минерали в него, наречени хондрули.
„Метеоритите са най-евтината форма на изследване на космоса. Те ни пренасят назад във времето, като ни дават сведения за възрастта, формирането и химическия състав на нашата Слънчева система (включително Земята)“, казва Хенри.
„Някои от тях позволяват да се надникне в дълбоките недра на нашата планета. В някои метеорити има „звезден прах“, по-стар дори от нашата Слънчева система, който ни показва как звездите се формират и еволюират, за да създадат елементите от периодичната таблица.
„Други редки метеорити съдържат органични молекули като аминокиселини; градивните елементи на живота.“
Man Keeps a Rock For Years Hoping It's Gold. It Turns Out to Be Far More Valuable.https://t.co/Ih2sNUifxs pic.twitter.com/59cufgX3vn
— ScienceAlert (@ScienceAlert) November 28, 2024
Въпреки че изследователите все още не знаят откъде е дошъл метеоритът и колко време е престоял на Земята, те имат някои предположения.
Някога нашата Слънчева система е била въртяща се купчина от прах и хондритни скали. В крайна сметка гравитацията е събрала голяма част от този материал в планети, но остатъците са се озовали предимно в огромен астероиден пояс.
„Този конкретен метеорит най-вероятно е излязъл от астероидния пояс между Марс и Юпитер и е бил изтласкан оттам от някои астероиди, които са се блъскали един в друг, след което един ден се е разбил в Земята“, казва Хенри пред Channel 10 News.
Въглеродното датиране показва, че метеоритът е бил на Земята между 100 и 1000 години, а между 1889 и 1951 г. има редица наблюдения на метеорити, които биха могли да съответстват на пристигането му на нашата планета.
Изследователите твърдят, че метеоритът от Мериборо е много по-рядък от златото, което го прави много по-ценен за науката.
Той е един от едва 17-те метеорита, регистрирани някога в австралийския щат Виктория, и е втората по големина хондритна маса след огромния 55-килограмов екземпляр, идентифициран през 2003 г.
„Това е едва 17-ият метеорит, намерен във Виктория, докато са намерени хиляди самородни златни кюлчета. Поглеждайки към веригата от събития, може да се каже, че е доста астрономично, че изобщо е открит“, казва Хенри пред Channel 10 News.
Това дори не е първият метеорит, на който са необходими няколко години, за да попадне в музей. В една особено невероятна история, която ScienceAlert отрази през 2018 г., на един космически камък му бяха необходими 80 години, двама собственици и престой като тапа за врата, преди най-накрая да бъде разкрит такъв, какъвто е в действителност.
Вероятно сега е най-подходящият момент да проверите задния си двор за особено тежки и трудни за разбиване камъни - може би седите върху метафорична златна мина.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
СПРИ!" />
