Т върди се, че в Сахара съществува метеорит, който би накарал всички останали метеорити да изглеждат като малки камъчета. Обектът е с размерите на небостъргач и е регистриран през 1916 г. от западни наблюдатели, но след това изчезва безследно. Сега учени от Обединеното кралство са се заели да разгадаят загадката с помощта на радарни данни и модели на релефа.
Историята звучи като от приключенията на младия Индиана Джоунс. През 1916 г. френският консулски служител Гастон Рипърт, намиращ се в Мавритания (тогава под френски контрол), съобщава на колегите си, че е станал свидетел на огромен метеорит в пустинята край град Чингуети. След като уж подслушал разговор между водачи на камили, разкриващи за мистериозен "желязна планина", Риперт предприел нощна мисия с местен вожд, който според преводите или му забранил да носи компас, или му завързал очите. По-късно вождът е отровен.
The World’s Biggest Space Rock Was Found – And Lost – In The Sahara In 1916. Did It Ever Exist?https://t.co/2kLEc4WRPx
— IFLScience (@IFLScience) March 4, 2024
Секретността със сигурност е била оправдана - ако вярваме на историята - защото разказите на Рипърт описват метеорит, който е толкова голям, че той го описва като "желязна планина". Той е бил дълъг поне 100 метра (330 фута) и висок 40 метра (130 фута). За сравнение, най-големият известен потвърден метеорит, наречен Хоба, е с диаметър 2,7 метра (8,9 фута).
Рипърт предоставя интригуващи описания на тази "желязна планина" и дори успява да отчупи фрагмент с тегло около 4,5 килограма, който учените по онова време обявяват за значимо откритие. Въпреки това последващите търсения на метеорита, започнали през 1924 г., не успяват да го намерят. Рипърт го описва като почти покрит с пясък, така че е възможно сега да е погребан под пясъка на Сахара.
„Окото на Сахара“: Геоложката мистерия, „гледаща“ към Космоса
От десетилетия учените се интересуват дали този железен хълм действително съществува. Сега, в нова статия, която предстои да бъде рецензирана, Робърт Уорън, Стивън Уорън и Екатерини Протопапа са предложили начин да се установи веднъж завинаги дали е съществувал и дори къде може да бъде намерен.
Новата работа съчетава данни от радари, цифрови модели на релефа и интервюта с ездачи на камили, за да се стеснят възможните местоположения на този обект. Ако той наистина съществува, би трябвало да е покрит от дюна с височина поне 40 метра, твърдят те.
Те са поискали магнитни данни от въздуха от Министерството на петролната енергия и мините на Мавритания, но неговите данни не са им били предоставени. Все пак екипът смята, че едно триседмично проучване би трябвало да им позволи да обхванат района, който според тях крие метеорита. Всъщност те са изследвали малка част от региона пеша в продължение на три дни, но без успех.
"Възможно е метеоритът да е бил покрит с пясък в рамките на няколко години след първоначалното откритие", пишат Уорън и другите от екипа.
"И тъй като първоначалните търсения са били в грешна посока, е възможно метеоритът да е бил пропуснат и да е останал скрит във високите дюни, все още очаквайки да бъде открит.", допълват учените.
Но какво, ако Рипърт е сбъркал? Проучване от 2010 г. стига до заключението, че неговата част от метеорита, която сега се намира в Националния природонаучен музей на САЩ, е била отчупена от друг голям обект, не по-голям от 1,6 метра, което противоречи на твърдението му. И все пак той описва наличието на метални иглички, които са били твърде пластични, за да може да получи проба, като се опита да ги отчупи с длето. Богати на никел структури, които са подобно пластични, са потвърдени в железни метеорити през 2003 г., но през 1916 г. са били непознати на науката.
Изследователите са сигурни, че магнитните данни ще разрешат загадката - и все пак, ако под пясъка не съществува голям метеорит, Рипърт все пак е събрал проба от метеорит отнякъде и се е оказало, че описва метеоритни пластични игли, които няма да бъдат потвърдени още 87 години.
"[А]еромагнитните данни в района южно от Чингуети... могат най-накрая да решат окончателно въпроса за съществуването на метеорита Чингуети", заключават те.
"Ако резултатът е отрицателен, обяснението на историята на Рипърт обаче ще остане неразгадано и ще останат проблемите с дуктилните игли и случайното откриване на мезосидерита.", допълват учените.
Изследването е достъпно тук: ArXiv.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
