З а Амелия Еърхарт може да се каже много и всичко ще е с акцент върху неповторимата й личност, довела до легендарния й статут, за който продължаваме да говорим дори и днес - близо 100 години след като се превръща в първата жена, прекосила Атлантика в самолет.
Истината е, че получава пилотската си книжка от Международната федерация по аеронавтика едва три години, след като въобще се качва за първи път на самолет, но както казват близките й, "тя си е такава". Науми ли си нещо, трудно някой може да я спре. Майка й винаги е смятала, че девойките по това време трябва да имат по-мъжки начин на мислене и със сестра й са възпитани да не се спират пред трудностите.
Още като дете стреля с лък, катери се по дърветата, майстори самоделни влакчета и се отдава на всякакви по-скоро момчешки занимания. През 1917 г. получава сертификат от Червения кръст за помощник-медсестра и работи във Военна болница в Торонто до края на Първата световна война. Всичко това обаче я калява за първия път, в който се качва на самолет и осъзнава, че това ще бъде нейната голяма мечта оттук нататък.
"Разбрах, че трябва да летя. Просто да летя", казва тя. За да я осъществи, работи на няколко места, спестявайки заплатата си за уроци по пилотиране. През 21 година постъпва при една от първите жени летци в САЩ - Анита Снук и само 6 месеца по-късно купува първия си самолет, който нарича "Канарчето". Още тогава поставя световен рекорд за жени пилоти над 14 000 фута на 22 октомври 1922 г. Малко по-късно взима и мечтаната пилотска книжка.
През 1928 година, Амелия се превръща в знаменитост. Тя е пасажер в екипажа на 21-часовия полет на Уилмър Шулц и Луис Гордън от Трепъси Харбър, Нюфаундленд, до Бъри Порт Уелс, в който има за задача да води бордовия дневник. Вече достатъчно калена, потегля и сама, прекосявайки Северна Америка със самолет. Подвизите следват един след друг. Оттук насетне пътува из страната, изнася лекции, пише книги, пуска модна линия дамско облекло и куфар, финансира собствени авиационни проекти.
Вече разполага с достатъчно финансова независимост, като може да си позволи същевременно да работи и за Националната асоциация по аеронавтика и да отделя женските рекорди от мъжките. Все още обаче голямата й мечта остава да прекоси Атлантика самостоятелно. И това се случва - през 1932 г. го прави, прелитайки от Харпър Грейс, Нюфаундленд, до едно пасище в Кълмор, Северна Ирландия.
Като първата жена, прелетяла над Атлантика, е удостоена с орден за постижения в авиацията от Конгреса на САЩ, орден на Почетния легион от правителството на Франция, златен медал от Националното географско общество и от президента Хърбърт Хувър. Лети навсякъде - от Хонолулу до Оукланд, Калифорния, от Лос Анджелис до Мексико Сити, от Мексико Сити до Ню Йорк, проправяйки основите на едно по-развито и модерно бъдеще.
Никой не знае дали Амелия Еърхарт щеше да е това име, което е днес, ако животът й не бе завършил трагично, оставяйки версиите за изчезването й на собственото ни въображение. Целта й в това последно, за съжаление, пътуване е околосветска обиколка по маршрут с дължина около 40 000 км. На 17 март 1937 година самолетът й Локхийд Електра излита от Оклахома.
Няколко месеца по-късно машината изчезва от радарите, след като преди това 39-годишната авиаторка докладва, че горивото й е на приключване. Това е последният път, в който някой въобще чува нещо от нея. Версиите за смъртта й са много, но най-реалистичната сякаш е, че самолетът се е разбил над Тихия океан. Това се лансира и преди няколко години, когато сонарни изображения засичат останки на дъното, много близки до тези на машината й.
"Останала без гориво тя най-вероятно е извършила аварийно кацане по корем върху водата, възможно най-внимателно, без да спуска колесника. При това самолетът би останал непокътнат. И след това се е изпълнил с вода и бавно е потънал до дъното, където няма много течения. На тази дълбочина около 5000 метра киселинността и температурата на водата биха консервирали самолета много добре", смята пилотът и главен изпълнителен директор на изследователската компания Deep Sea Vision Тони Ромео.
Той така и не скрива, че е развълнуван от възможността това действително да е лобното място на легендата. "Тя е най-обичаната от американците личности от историята им. И, докато съдбата ѝ остава неясна, винаги ще има някой, който ще я търси. Тя е изумителна личност, пионер в авиацията, борец за правата на жените и прекрасен писател. Ако успеем да напишем края на историята ѝ, ще сме дълбоко развълнувани".
За съжаление, докато това се потвърди, ще трябва да почакаме. Предполага се, че изваждането на останките от самолета ще отнеме между 5 и 10 години. Но дори и преди това, няма как да отречем, че изключителните постижения на Амелия Еърхарт отдавна са я превърнали в легенда. И всички ние я помним, като момичето, което толкова обичаше небето, че остана завинаги в него...
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
