Т ри нови изследвания разкриха общия произход на повечето метеорити, които попадат на Земята, свързвайки ги със сблъсъци в сравнително близкото минало.
Метеоритите - скали, които падат на Земята от космоса, са "обстрелвали" нашата планета от раждането й преди около 4,5 милиарда години до днес, като често са причинявали незначителни щети, но понякога са предизвиквали катаклизми. Откъде обаче точно идват тези космически скали? Нови изследвания дават отговор на този въпрос, предаде Ройтерс.
Изучавайки състава на падналите през годините метеорити и на астероидите, населяващи Слънчевата система, астрономи са установили, че около 70% от известните удари на метеорити идват само от три групи астероиди, намиращи се в Главния астероиден пояс между Марс и Юпитер.
Досега само около 6% от метеоритите са били проследени до техния източник. Това са метеорити, които идват от Веста ( вторият по големина астероид в Слънчевата система), Луната и Марс и са известни като ахондрити.
70 Percent Of Meteorites That Hit Earth Appear To Have A Common Originhttps://t.co/8RMbVtL81V
— IFLScience (@IFLScience) October 17, 2024
„Метеоритите се делят на две големи категории - хондрити, които са почти непокътнати парчета от ранната Слънчева система преди формирането на планетите, и ахондрити, които идват от диференцирани тела, т.е. планети или астероиди със слоеве от ядро, мантия и кора“, се обяснява в статия по темата.
Хондрите, които съставляват по-голямата част от останалите метеорити, може да не изглеждат толкова вълнуващо, колкото ахондритите, но са също толкова интересни от научна гледна точка. Международен екип, ръководен от Френския национален център за научни изследвания (CNRS), Европейската южна обсерватория (ESO) и Карловия университет, вече е проучил подробно този клас метеорити.
Екипът установи, че 70 % от всички метеорити, които падат на Земята, идват от три семейства астероиди, известни като Карин, Коронис и Масалия. Тези по-малки метеоритни семейства вероятно са създадени от сравнително скорошни - от астрономическа гледна точка - сблъсъци, настъпили преди около 5,8 милиона, 7,5 милиона и 40 милиона години.
„Тези разпади, включително добре известното семейство Карин, са се случили в известните, но стари семейства Коронис и Масалия и са в основата на доминирането на H и L обикновените хондрити сред падналите метеорити“, обяснява друг екип в своята статия.
„Тези млади семейства се отличават сред всички астероиди от главния пояс с това, че имат уникално високо изобилие от малки фрагменти. Тяхното разпределение на честотата на размерите остава стръмно в продължение на няколко десетки милиона години, надхвърляйки временно производството на фрагменти с размер метър от най-големите стари астероидни семейства (например Флора и Веста).“
Особен интерес представлява астероидното семейство Massalia, което представлява над 20 % от падащите метеорити днес.
„Проучванията на микрометеорити във варовици от средата на ордовик и в ударни кратери на Земята показват, че нашата планета е била свидетел на масивно падане на обикновен L хондритен материал преди около 466 милиона години, което може да е било в основата на ордовишкия ледников период и на голяма промяна в биоразнообразието. Разпадането на голям астероид в главния пояс е вероятната причина за това масивно нахлуване“, обяснява един от екипите в своята статия.
Макар че Карин, Коронис и Масалия съставляват по-голямата част от броя на метеоритите, беше установено, че по-големите, по-плашещи близкоземни обекти (NEOs) имат произход от други места.
„За километричните NEOs нашият модел показва, че повечето от тях произхождат само от две семейства: Polana и Euphrosyne. От друга страна, потокът от въглеродни хондрити с размер метър е доминиран само от едно семейство: Veritas“, обяснява един от екипите в своята статия.
Изучаването на тези семейства астероиди ще ни помогне да разберем, наред с други неща, вероятността Земята да бъде бомбардирана от тях. Например големите астероиди, които са се сблъскали наскоро, може да представляват по-голяма заплаха, предизвиквайки повече сблъсъци и хаос, които биха могли да позволят на фрагменти да се измъкнат от астероидния пояс и да ги насочат към Земята.
Въпреки че скокът от едва 7% от метеоритите, чийто произход е установен, до 90 % е впечатляващ, 10 % остават неидентифицирани. Екипът планира да продължи работата си, като се съсредоточи върху млади семейства астероиди, образувани преди по-малко от 50 милиона години.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
СПРИ!" />
