В ярвате или не, но отломки от Марс често са стигали до Земята след мощни удари в повърхността на Червената планета и изстрелването им в Kосмоса.
В най-новата история на Марс е имало поне 10 такива събития, свързани с образуването на метеорити. При тези мощни удари метеоритите могат да бъдат изхвърлени от Червената планета с достатъчна скорост, за да се освободят от гравитационното привличане на Марс и да навлязат в орбита около Слънцето, като някои от тях в крайна сметка падат на Земята.
Учените от Университета на Алберта сега са проследили произхода на 200 от тези метеорити до пет ударни кратера в два вулканични района на Марс, известни като Тарсис и Елизиум.
„Сега вече можем да групираме тези метеорити по тяхната обща история и след това по местоположението им на повърхността преди да попаднат на Земята“, казва в изявление Крис Херд, куратор на колекцията от метеорити на университета и професор във факултета по естествени науки.
Метеоритите падат на Земята постоянно - според НАСА всеки ден падат около 48,5 тона (44 000 килограма) метеоритен материал - въпреки че по-голямата част от тях достигат до повърхността като малки незабележими частици прах. Определянето на произхода им често е трудно, но през 80-те години на миналия век учените започват да подозират група метеорити, които изглежда имат вулканичен произход с възраст 1,3 милиарда години.
200 meteorites on Earth traced to 5 craters on Mars https://t.co/X5Ajed1v5A pic.twitter.com/rjzEL2gOn1
— SPACE.com (@SPACEdotcom) August 23, 2024
Това означава, че тези скали трябва да са дошли от небесно тяло с неотдавнашна (в геоложки смисъл) вулканична дейност, което прави Марс вероятен кандидат. Доказателството обаче дойде, когато спускаемите апарати „Викинг“ на НАСА успяха да сравнят състава на марсианската атмосфера с уловените газове, открити в тези скали.
Определянето на точното място на Марс, откъдето произхождат, досега беше трудно. Екипът отбелязва в своята статия, че тази трудност е възникнала при използването на техника, наречена спектрално съвпадение - техника, използвана за идентифициране и сравняване на състава на материалите чрез анализиране на моделите на светлината, която те поглъщат или излъчват.
Този метод обаче е ограничен от фактори като променливостта на терена и обширната прашна покривка, които могат да изкривят спектралните сигнали, особено на по-младите терени като Тарсис и Елизиум. Но ако знаем откъде точно са дошли тези марсиански метеорити, учените ще могат по-добре да сглобят геоложкото минало на планетата.
„Това ще позволи да се преизчисли хронологията на Марс, което ще има отражение върху времето, продължителността и естеството на широк кръг от важни събития в марсианската история“, казва Херд.
„Наричам това липсващото звено - да можем да кажем например, че условията, при които този метеорит е бил изхвърлен, са били изпълнени от ударно събитие, което е създало кратери с диаметър между 10 и 30 километра“, казва още Херд.
Екипът комбинира симулации с висока разделителна способност на удари в планета, подобна на Марс.
„Един от най-големите успехи тук е възможността да се моделира процесът на изхвърляне и въз основа на този процес да се определи размерът на кратера или диапазонът от размери на кратера, който в крайна сметка би могъл да изхвърли тази конкретна група метеорити или дори този конкретен метеорит“, казва Херд.
Резултатите от модела позволиха на екипа да определи „пиковите ударни налягания“ на събитията на удара и продължителността на излагане на скалите на тези налягания. Това може да се определи по наблюдаваните в метеоритите „шокови характеристики“ - например уникални минерални промени, ударно стъкло и специални модели на пукнатини.
Въз основа на тези данни Херд и колегите му успяват да оценят размера на ударните кратери, които биха могли да изстрелят метеоритите, както и колко дълбоко са били погребани скалите преди удара. Въпреки че тези оценки на дълбочината са свързани с известна несигурност, изследователите ги сравняват с местната геология на възможните кратери-източници и с характеристиките и възрастта на метеоритите, за да видят дали те съвпадат.
„Нашият подход за моделиране ни позволява да кажем, че от всички тези потенциални кратери можем да ги ограничим до 15, а след това от тези 15 можем да ги ограничим още повече въз основа на специфични характеристики на метеоритите. Може би дори можем да реконструираме вулканичната стратиграфия геоложкия запис, позицията на всички тези скали, преди да бъдат взривени от повърхността“, каза той.
Това би могло да помогне на учените да разберат по-добре кога са се случили вулканичните събития на Марс, различните източници на марсианска магма и колко бързо са се образували кратерите по време на ерата на слабо метеоритно бомбардиране на Червената планета, известна като Амазонски период, преди около 3 милиарда години.
„Това е наистина невероятно, ако се замислите. Това е най-близкото нещо, което можем да имаме, за да отидем на Марс и да вземем камък“, добави Херд.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
