К акво ще стане, ако има мегацунами и никой не го забележи? Миналата година това почти се случи, когато на половината от източното крайбрежие на Гренландия се появи скално свлачище. Вълната първоначално бе с височина 200 метра, но въпреки това тя бе отразена много слабо. За щастие никой не е пострадал и едва сега учените съобщиха за най-интересната част от събитието; създаването на втори вид вълна, която е развълнувала водите на фиорда в продължение на седмица.
(Във видеото може да научите повече за: Подводно изригване на вулкан и цунами в Тонга)
Най-известните ни цунамита са причинени от вулкани или подводни земетресения. Те могат да бъдат причинени и от падане на скали в океана - най-драматично в случая с удара, който е убил повечето динозаври, но обикновено се причиняват от лавини. Този вид цунами е изненадващо често срещан - едно от тях през 1958 г. предизвиква най-високите вълни, регистрирани някога.
Рядко чуваме за подобни събития, защото те най-често се случват там, където има много лед, например в близост до полюсите. В резултат на това шест години след като мегацунами с височина 100 метра опустоши малка общност в Западна Гренландия, друго мегацунами удари отсрещния бряг. Но когато Анджела Карильо-Понсе от Германския изследователски център за геонауки GFZ и колегите ѝ изследват сеизмичните данни, те забелязват нещо необичайно.
Greenland Megatsunami Made a Fjord’s Waters Slosh For A Week - IFLScience https://t.co/zph2Qj17k9
— Carolyn Hailstones (@CarolynHailston) August 16, 2024
От първоначалното бързо освобождаване на голямо количество енергия се наблюдава сигнал, но той бил придружен от втори, известен като сигнал с много дълъг период (VLP). Екипът установил, че това е стояща вълна, която кара водния басейн да се колебае. Може би сте запознати с тези вълни от изумителното откритие на фосилно легло, създадено от тях в деня на смъртта на динозаврите. Може би като дете сте създавали такива във ваната си, ако сте бутали водата с честота, която съответства на резонанса на съда, или сте ги създавали в часовете по физика, когато учителят ви е демонстрирал стоящи вълни.
Откритото от тези изследователи обаче е от друг мащаб във времето.
„Фактът, че сигналът на предизвикана от скално свлачище плъзгаща се вълна в отдалечен район на Гренландия може да бъде наблюдаван по целия свят и в продължение на повече от седмица, е вълнуващ и като сеизмолози този сигнал беше това, което най-вече привлече вниманието ни“, казва Карильо-Понсе в изявление.
„Анализът на сеизмичния сигнал може да ни даде някои отговори относно участващите процеси и дори може да доведе до подобряване на мониторинга на подобни събития в бъдеще. Ако не бяхме изследвали това събитие по сеизмичен път, тогава нямаше да знаем за образувалата се във фиордната система морска вълна“, казва още той.
Публикациите в социалните мрежи предоставиха на учените първата индикация, че нещо голямо се е случило на източния бряг на Гренландия, последвана от съобщения за големи вълни от (незаетата по това време) датска военноморска база на близкия остров Ела.
Произходът на цунамито е проследен до странична долина на фиорда Диксън, където сателитни снимки разкриват „тук-вчера-сега“ участък от скали, разположен на 300-400 метра над водната линия. Изследователите установиха, че свлачище е изхвърлило смесица от лед и скали във водата и на около 1,6 км по долината, докато достигне до самия фиорд.
Никой не е станал свидетел на това, което се е случило с водите във фиорда. Сеизмичните данни сочат, че първоначалното цунами е било с височина около 60 метра, докато е преминавало през по-голямата част от дължината на входа, но е намаляло бързо, след като е достигнало открито море.
Въпреки това част от енергията се отразява напред-назад в рамките на фиорда, дълъг 20 км и широк 2 км, и предизвиква морска вълна. Първоначално височината на морската вълна е била около 2,6 метра и е отскачала напред-назад между страничните стени с период от малко по-малко от две минути, като е затихвала изключително бавно.
Ледопадите са създавали VLP сигнали, които сме засичали и преди, но продължителността на този изненада изследователите, особено като се има предвид разстоянието до станциите, които биха могли да го засекат.
„Доста впечатляващо е да видим, че можем да използваме качествени данни от станции, разположени чак в Германия, Аляска и Северна Америка, и че тези записи са достатъчно силни поне за една седмица“, казва Карийо Понс.
Причината за свлачището е неизвестна. Въпреки това, тъй като ледът държи заедно много скалисти, но нестабилни части от скалите на Гренландия, е възможно изменението на климата да е допринесло за това. Забележително е, че повечето подобни събития са се случили в края на лятото.
Цунамито може да се счита за „мега“, ако е с височина над 100 метра при източника, дори ако бързо спадне под това ниво.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
