„Блейд Рънър 2049“ дойде по кината в цял свят през уикенда, натоварен с всички очаквания спрямо продължение на култова класика от 80-те години на миналия век, за което всички са чакали цели 35 години. Допълнителна тежест към тези очаквания придадоха и имената на талантите пред и зад камерата като режисьора Дени Вилньов, продуцента Ридли Скот и актьорите Райън Гослинг, Харисън Форд и Джаред Лето.
Е, „Блейд Рънър 2049“ не просто отговаря на високите очаквания.
Той надскача летвата, поставена от предшественика си от 80-те години, за да се превърне в ранен претендент за редица награди тази година и да се запечата в историята на световната попкултура.
Лентата е сигурно подобрение спрямо по-слабите страни на предшественика си, появил се на фона на всеобщо отрицание през 1982 г. и превърнал се в култов фаворит с течение на годините. Проточеното и мудно действие на оригиналния филм е раздвижено с повече събитийност и динамика в продължението. Същевременно, най-големите художествени въпроси и най-интересните теми, поставени в оригинала, са взети и разгледани от различен ъгъл в новия филм.
А повечето от тези въпроси и теми са най-популярните в жанра на научната фантастика изобщо.
Правото да създаваме изкуствен интелект, свободата на мислене и действие на този изкуствен интелект, способността му да се възпроизвежда сам, опасността за човечеството от изкуствените интелекти (наричани „репликанти“ в двата филма) – всички тези проблеми са били разглеждани и ще бъдат разглеждани още много пъти в жанрови творби в киното и литературата.
Това, което „Блейд Рънър 2049“ предлага, не е тематична оригиналност, а авторски поглед върху познатите въпроси през невероятния футуристичен свят, в който действието се развива. Същевременно филмът не дава отговори на въпроса „Как?“. Той оставя отворени и доста въпроси „Дали?“.
Лентата представя уникални човешки ситуации в множество различни морални нюанси и във футуристична среда – и на практика моли зрителя да си размърда мозъка и сам да определи позицията си върху тези ситуации.
И, не, това не означава да плетем сложни теории върху това дали Рик Декард, героят на Харисън Форд, е репликант или не въз основа на кадри от половин секунда от последната една трета на филма, или пък да правим научни обосновки за това дали и как е възможно репликант и човек да имат дете. Човек не отива на кино, за да развива нови биологични аксиоми, нито пък режисьор като Дени Вилньов прави кино, за да провокира подобна реакция. Не е важно как или дали, важно е защо.
Четете още за кино:
На кино: Дори Том Круз не успява да съживи „Мумията“
„Kingsman: Златният кръг“: Много стрелба, малко попадения
„Бари Сийл: Наркотрафикантът“ – американската мечта на един честен престъпник
„Блейд Рънър“ и „Блейд Рънър 2049“ са преди всичко филми за триумфа на човешкия дух над материята и на свободната воля над ограниченията.
Отделните герои са поставени в серии от конфликтни ситуации, които представят различни нюанси и форми на тези мотиви.
А злодеите? Те, най-вече персонажът на фантастичния Джаред Лето от новия филм, са тези, които отричат нюансите и формите на човешкия живот, на изборите, които правим, и се опитват да ги сведат до математическо уравнение.
Точно този най-важен елемент – необходимостта зрителят да размърда мозъка си, за да възприеме цялостно сюжетното действие и сам да изгради позицията си върху конфликтите в него –
прави „Блейд Рънър 2049“ поляризиращ.
В този момент от текста мога просто да се фокусирам над положителното и да изпиша още 6-7 параграфа, в които обяснявам защо филмът има 89% критическо одобрение в Rotten Tomatoes и получава овации на всеки филмов фестивал, на който се прожектира. Но ще бъде ли новина за някого това, че режисурата на Дени Вилньов и работата на Роджър Дикинс зад камерата създават единна зашеметяваща филмова визия, смайващо грандиозна и впечатляваща, която заслужава да бъде и вероятно ще бъде отличена с „Оскар“ за операторско майсторство през март догодина?
Ще се изненада ли някого от това, че Райън Гослинг и Джаред Лето са съвършено селектирани за ролите си на протагонист и антагонист в диаметрална противоположност? Или пък че Харисън Форд носи очарование, носталгия и автентична емоция в ролята си на Рик Декард? А някой изобщо съмнява ли се, че маестрото Ханс Цимер е създал саундтрак, достоен за продължение на този на Вангелис от оригиналния филм?!
Но ще завърша този текст по малко по-различен начин.
Ясно е, че „Блейд Рънър 2049“ е шедьовър.
Ала не мога да избягам от факта, че в момента, в който приключи прожекцията, на която го гледах, три момчета на възраст между 17 и 20 г. се изправиха от седалките си пред мен и приятелката ми и гръмко прокламираха, че филмът е „най-тъпият ever“.
Не мога да избягам и от факта, че друга двойка, на предполагаема възраст между 18 и 25 г., си говореше по коридорите на мола, че си иска парите обратно. Мога само да подчертая, специално за хората с подобен овчи киноманталитет и нулеви обноски в киносалон, за хората, които си мърморят и се подхилкват по време на прожекции, за хората, които си вадят телефоните по време на филм или започват да подвикват глупости веднага след него – горещо ви моля, пропуснете този филм.
Това не е „Бързи и яростни“ с роботи, нито пък е „Трансформърс“ с Райън Гослинг и Харисън Форд. Това не е филм, на който ще се смеете и ще подскачате от радост. Алтернативи от този род винаги има по киносалоните. Но оставете този филм на хората, които искат да помислят и да почувстват нещо отвъд първичното в киносалона. Или, ако решите да го гледате с тях, се дръжте възпитано и не им натрапвайте мнението си по време на прожекцията или веднага след края ѝ.
Що се отнася до останалите, гледайте „Блейд Рънър 2049“. Заслужава си.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
