На кино: Дори Том Круз не успява да съживи „Мумията“

Ж анрът на така наречените „monster movies” (букв. пр. „филми за чудовища“) има история дълга, колкото е историята и на самото кино. Филми за Франкенщайн, Дракула и Носферату има още от 20-те години на миналия век.

Точно и затова в наши дни екранизациите на тези легендарни персонажи изглеждат клиширано, предвидимо, почти излишно. Това е и причината „Юнивърсъл“ – студиото, което притежава авторските права върху всички тези герои – да наеме най-голямата филмова звезда за последните 30 години за главната роля в новата си адаптация на „Мумията“.

Том Круз олицетворява словосъчетанието „холивудска суперзвезда“. Името му продава, и то продава добре – филми, независимо дали те са оригинални концепции или адаптации, стоки с всякакви марки, вестници, списания и каквото още се сетите. Но Круз е и много повече от това.

Той е най-отдаденият актьор на своята професия в Холивуд. Статутът му на екшън герой не му пречи да извършва подвизи в името на своето изкуство, каквито извършват и претендентите за награди „Оскар“.

Но вместо да отслабва или да качва килограми, да носи тонове грим или да сменя акцента си, Круз се катери по прозорците на най-високата сграда в света, виси от вратата на излитащ самолет, тича със скоростта на спринтьор и скача със силата на лекоатлет. И прави всичко това без услугите на каскадьори или дубльори, както е документирано в предостатъчно информационни клипове по направата на неговите филми, а и в любителски снимки от фенове, оказали се в близост до снимачната му площадка.

И Круз прави това не заради обожанието на критиците, заради златната статуетка или заради каквото друго гъделичкане на артистичното его можете да се сетите. Прави го, защото го чувства като свой дълг към аудиторията, която продължава да го поддържа на върха на холивудския небосклон вече повече от 30 години. Прави го, защото иска, защото може... и защото му доставя и видимо удоволствие.

Това ни довежда и до „Мумията“. Във филма Круз и колежката му Анабел Уолис изпълняват каскада при съвършено пресъздадена нулева гравитация в самолет във Франция. Точно тази отдаденост и тази категорична решителност, този самопоставен дълг към зрителите прави Том Круз толкова интересен и задължителен за гледане.

Това се отразява ясно и в ролите му. За разлика от практически всички други звезди от мъжки пол в Холивуд, Круз не е участвал в нито един супергеройски блокбъстър – нито в главна, нито в поддържаща роля. Това е чарът му – той изпълнява всичките си героични подвизи без наметало или маска.

Героите на Круз, макар и изключително способни, си остават категорично затворени в атлетическите възможности на един хомо сапиенс. Иначе казано, във всеки свой филм за последните 10 години – а всички те до последния са комерсиални хитове – Круз играе безвъзвратно човек.

Точно този чар и тази дефинираща характеристика му отнема „Мумията“ в плачевно глупавия си завършек, дирижиран без капка логика и без капка мисъл от сценаристите на лентата. След като в продължение на час и 45 минути зрителят е следвал поредната серия от страхотно режисирани и безупречно изпълнени от Круз преследвания, схватки и престрелки, след като през цялото това време е инвестирал емоционално в героя на Круз и се е идентифицирал с крехката му човешка психика и постоянните му колебания в един свръхестествен свят...

...филмът го превръща в поредното прокълнато компютърно генерирано създание.

Заключението е двойно по-фрустриращо в светлината на факта, че преди това „Мумията“ наистина функционира като чудесен екшън трилър с паранормални елементи на хорър. Както вече казах, Круз ни представя чудесен и лесно достъпен главен герой, а срещу него застава София Бутела, също безгрешна в ролята на Мумията – зла, решителна, отмъстителна и същевременно съблазнителна, когато това обслужва интересите ѝ.

Допълнителен бонус е и носителят на „Оскар“ Ръсел Кроу в ролята на д-р Хенри Джекил. С глас, толкова басов, че причинява вибрации в стените на килосалона, неговият герой изпълнява функциите и на разказвач на историята. А ако сте наясно с литературния образ на героя на Кроу, то знаете, че д-р Джекил също крие изненади дълбоко в себе си.

Вече споменатата Анабел Уолис е обречена да играе класическа „дама в беда“ и фактът, че сценаристите непохватно се опитват да дегизират клишираното ѝ амплоа, като ѝ приписват научни познания, само задълбочава проблема. Жалко е, че талантливата и красива актриса от сериала на ВВС Peaky Blinders e похабена в такава роля, още по-жалко е, че явно ще трябва да я изпълнява и в по-нататъшни истории от „чудовищната“ филмова вселена на „Юнивърсъл“ Dark Universe.

Но балансът между предимства и недостатъци си остава безвъзвратно нарушен от нелогичния и незадоволителен завършек. Беше необходима намесата на мумия, но след като от 2008 г. насам не бе правил категорично лош филм, през 2017 г. Том Круз се оказа именно в такъв. А за вас, зрителите, ще е грехота, а и загуба на пари, ако го предпочетете пред „Жената чудо“.

Прочетете още от Георги Петров:

Свеж старт или безвъзвратен край? Поглед върху "Карибски пирати: Отмъщението на Салазар"