А мериканските филми по киносалоните в цял свят често получават критики за това, че следват определени наративни формули и клишета. В наши дни да се избяга от подобни разказвачески стереотипи става все по-трудно и филмите получават позитивни квалификации като „революционни“ и „новаторски“ основно за демонстрирани технически нововъведения.
Оригиналното американско заглавие на „Бари Сийл: Наркотрафикантът“ е American Made.
Мога да разбера защо нашенските филмови дистрибутори са предпочели да разпространят лентата с това далеч по-описателно заглавие, но оригиналното има стойност отвъд буквалното си значение и е на практика ключ за възприятието на филма.
Да, новият филм на режисьора Дъг Лаймън с Том Круз в главната роля видимо е „направен в Америка“ (American made). Историята за възхода и падението на талантливия чаровник, който решава да застане отвъд закона, за да спечели повече пари, ни е добре позната. Такъв е главният герой в повечето филми от цялата история на гангстерския жанр.
Такива са и героите във филми от текущото десетилетие по истински истории като „Вълкът от Уолстрийт“, „Американска схема“, „В голямата игра“ и още сигурно около петдесетина, които са минали под радара на повечето хора, тъй като не са били номинирани за „Оскар“ или оценени положителни от критиката.
Номерът при прилагането на едно клише е да го направиш достатъчно добре, за да бъде оправдана употребата му с качествения краен резултат. С Дъг Лаймън зад камерата и Том Круз – пред нея, случаят с „Бари Сийл: Наркотрафикантът“ е точно такъв.
Лаймън, известен с много успешни проекти от различни жанрове, сред които комедията „Суингърс“, екшъна „Самоличността на Борн“ и научната фантастика „На ръба на утрешния ден“, също с Том Круз в главната роля, режисира новия си филм със съвършен темпоритъм. Сюжетът препуска напред с постоянна лавина от реплики и събития, без нито една излишна минута, с бързи транзиции от кадър в кадър и от сцена в сцена.
Именно френетичното темпо на развитие не позволява на зрителя да се замисля върху познатите елементи на историята. В този смисъл похвала заслужава и не дотам известният сценарист зад проекта Гари Спинели, който успява да намери необходимия баланс между сюжетната експозиция, драмата и хумора в действието.
Не дотам добре се е справил господин Спинели в щрихирането на поддържащите персонажи от филма, нито един от които не изпъква с поведение, реплики или важна роля в сюжета.
Всички те са аксесоари за по-пълното илюстриране на главния герой.
Единствено Домнал Глийсън, младият хамелеон, познат от филми като „Ex_Machina: Бог от машината“ и „Междузвездни войни: Силата се пробужда“, прави по-силно впечатление като безскрупулен, лаконичен и сардоничен агент на ЦРУ.
При това положение основният фактор за успеха или провала на филма се оказва изпълнението на централната роля. С експертна режисура и балансиран сценарий, но без интересни изпълнения сред поддържащите участници и сравнително клиширана истинска история в основата на сюжета, отговорността пада върху плещите на главния изпълнител. Режисьорът Дъг Лаймън и всички работили по проекта са късметлии, че в случая това е най-голямата филмова звезда за последните четири десетилетия.
Том Круз пръска харизма в ролята на неустрашимия и очарователен негодник Бари Сийл
и превежда зрителя през завоите на историята с типичната си 24-каратова усмивка. След като сценарият на „Мумията“ му отне най-ценните инструменти за комуникация с аудиторията – човечността и магнетизма – в ролята на Сийл Круз с видимо удоволствие се възползва и от двете, като изгражда многопластов главен герой с разнопосочни черти и морални качества.
Алчността, която води Сийл в нелегалните му деяния, е представена напълно ненатрапчиво и с акцент върху нуждата на героя да издържа финансово семейството си. Дебело подчертано е и участието на ЦРУ и на колумбийските наркокартели в историята, които насилствено въвличат персонажа на Круз в операциите си. От определена гледна точка и до определен момент Сийл може дори да бъде възприет като жертва на повляклата го корумпирана система, но не и след като финансовите мащаби на дейността му излизат извън контрол и човешката ненаситност се превръща в ръководния фактор зад действията му.
В този смисъл Сийл остава в сивата, неопределена зона на моралния сектор и както във всички качествени филми по истински истории, за нас, зрителите, остава да решим какво ще е възприятието ни за главния герой след гледане на лентата.
Подобен баланс в човешки персонаж се постига трудно, но всеобщите усилия на екипа пред и зад камерата дават резултат и „Бари Сийл: Наркотрафикантът“ в никакъв случай не изостава от съвременниците си в жанра като „Американска схема“, „Операция: Ескобар“ и много други.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
