Каним ви зад кадър на специалното събитие на Edna.bg „Напиши ми Edna…история“, посветено на жените в журналистиката, като ви срещнем отблизо с всяка една от участничките в него. Продължаваме с възхитителната Вероника Димитрова – журналист, репортер и автор на едни от най-силните разследващи и социални репортажи в ефира на сутрешния блок на NOVA „Здравей, България”. Прочетете в следващите редове какво разказа тя ексклузивно пред Edna.bg за и се потопете в атмосферата на събитието с кадрите от видеото по-горе!
„Нашата работа е много интересна – не само това, което излиза в ефир като готов продукт, но и всичко, което се случва в самия процес на работа“, отбеляза Вероника Димитрова, благодарейки за въпросите, които ѝ бяха зададени по време на събитието на Edna.bg „Напиши ми Edna…история“.
Сред темите, които тя и останалите ни гости обсъдиха, бяха предизвикателствата пред жените в телевизията. „Трябва да изглеждаме добре, в същото време при репортажите, които лично аз правя, трябва да бъда силна, устойчива, мнителна, подозрителна.“
Освен многото качества, нужни да бъдат събрани на едно място, за да си добър журналист, според Вероника Димитрова всяка млада жена, която иска да се занимава с журналистика, трябва да е много упорита.
„Да си репортер не означава да отидеш, да хванеш микрофона и да направиш един репортаж. Трябва наистина да си много упорит, устойчив и да работиш това с желание и от сърце“, смята журналистът.
Обичта ѝ към писането започва отдавна. „Още от дете пиша стихове, за които майка ми дори беше решила, че трябва да издадем. Бяха за животни, типично по детски.“
Колкото до писането в сегашния етап от своя живот, репортерът признава, че обича да излива емоциите си на хартия. „Понякога просто хващам един лист и пиша“, казва тя и споделя още, че поезията е това, което ѝ помага да намира баланс.
„Стиховете ми помагат в трудни моменти. Те са ми като компас. Чета много Станка Пенчева.“
Макар да работи пред камера, Вероника Димитрова, която завършва Българска филология, признава: „Животът ми се върти около писането. Няма как да работим това, ако не обичаме да пишем.“
„Без любов към писането няма как да сме добри репортери“, категорична е тя.
Любимата ѝ българска дума е „любов“. За нея репортерът казва: „Любов във всяко едно отношение. Любовта, която носим в себе си, любовта, която даваме на близките си, на партньорите си, на колегите си.“
„Ако човек не носи любов в себе си, няма как да е щастлив.“
