О свен че е една от най-значимите археологически находки на XX век, гробницата на Тутанкамон се оказва и кутията на Пандора, чието отваряне е вдъхновило безброй митове, филми и псевдоархеологически теории. По-специално, така нареченото "проклятие на фараона" се превръща в световно признат феномен, когато лорд Карнарвън - спонсорирал експедицията за намирането на цар Тут - умира само няколко месеца след влизането в гробницата.
Въпреки това подозрително съвпадение, има малко доказателства, които да сочат някаква връзка между откриването на фараона и прибързаната смърт. Ръководителят на експедицията Хауърд Картър например живее още 17 години, след като обезпокоява Момчето цар на мястото му за вечен покой.
Карнарвон е на прага на смъртта от много години преди окончателната си кончина, тъй като страда от повтарящи се белодробни инфекции, след като е тежко ранен при автомобилна катастрофа през 1903 г. Може да се каже, че той далеч не е прокълнат, а живее очарователен живот, докато накрая през май 1923 г. не се умира от отравяне на кръвта от инфекция, пренасяна от комари.
Възможно е обаче Карнарвън да си е навлякъл проклятието чрез своите бизнес отношения. За да финансира прочутата експедиция, той продава изключителните права върху цялата информация за гробницата на лондонския вестник „Таймс“, с което на практика му дава монопол върху всички факти, свързани с Тутанкамон и неговото откритие.
Тъй като целият свят е запленен от историята, публикувана в „Таймс“, другите медии отчаяно се опитват да се доберат до нещо, което да публикуват, и прибягваха до измислици. След смъртта на Карнарвън журналистите по целия свят се "забавляват", като печатат всякакви спекулативни истории за това как се е стигнало до смъртта му.
Според Дейвид Силвърман, куратор на световноизвестната изложба на музея „Пен“, който пише през 1987 г., че много репортери по онова време умишлено тълкуват погрешно надписите, открити в гробницата, за да внушат наличието на проклятие. Една медия например твърди, че пасажът гласял:
„Ще убия всички, които прекрачат този праг в свещените помещения на царя, който живее вечно“, докато в действителност такова послание не е намерено.
Друг пък е преписал част от египетската Книга на мъртвите, която е била изписана на гробницата, като погрешно я е превел като: „Тези, които влязат в тази свещена гробница, бързо ще бъдат посетени от крилата на смъртта“
Въпреки това, макар че в близост до тялото на крал Тут не се открива никакво проклятие, на други древноегипетски гробници понякога са изписвани такива. Един от известните примери предупреждава, че „тези, които разбият тази гробница, ще срещнат смъртта от болест, която никой лекар не познава“, макар че не е ясно върху чий гроб е написана тази заплаха.
Като цяло обаче проклятията са били гравирани само върху гробниците на частни лица, тъй като египетските кралски особи вече са били защитени от поредица заклинания, известни като Текстове на пирамидите, и следователно не са имали нужда от допълнителна защита.
И все пак, въпреки пълната липса на истински фараонски проклятия, твърде ревностни наблюдатели многократно са търсили причини да вярват, че безпокойството на древния цар може да има смъртоносни последици. Една статия - публикувана в списание, което един философ на науката определи като „опит за институционализиране на псевдонауката“ - дори предполага, че египтяните са погребвали ядрени отпадъци в „хранилища“ под някои гробници, което е довело до фатални здравословни усложнения сред археолозите.
Като оставим настрана нелепите спекулации, някои легитимни проучвания разкриват, че древните гробници могат да съдържат потенциално вредни гъбички, плесени или други микроби, които могат да застрашат изследователите, които ги вдишват. Досега обаче няма данни някой египтолог да е бил поразен от такъв патоген, като всичко това е поредният пирон в ковчега на проклятието на фараона.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
