Ч етвъртият граф на Сандвич измислил удобен начин за хапване, за да може да продължи да играе карти или поне така гласи легендата.
Джон Монтагю станал четвърти граф Сандвич на 10-годишна възраст през 1729 г. По-късно той служил на няколко политически длъжности през живота си, включително като главен началник на пощите, държавен секретар за Северния департамент (предшественик на Министерството на външните работи) и Първи лорд на Адмиралтейството по време на Американската война за независимост.
Но нищо от това не може да се сравни с най-голямото му наследство, като предполагаемото му създаване на сандвича.
Всичко започнало през 1762. Монтагю, заклет картоиграч, бил на масата за игра в продължение на 24 часа, когато, без да иска да прекъсне маратона си, той извикал слугата си да му донесе две филийки хляб с резен телешко между тях. Това му хрумнало, за да може да продължи да играе. И така, първият сандвич бил сътворен.
Въпреки че това би се счело като грешка в грузинското висше общество – да се храни човек толкова неофициално и без прибори, приятелите на графа скоро поискали „да имат същото като на Сандвич“. И така, името на сандвича също било създадено.
Кой е изобретил сандвича?
Историята най-вероятно е апокрифна и има различия във версиите. Една от тях предполага, че графът просто поискал нещо, което може да яде с ръце, а слугата или готвачът е бил този, който всъщност е измислил комбинацията от хляб и месо. Друга история твърди, че той поискал революционната храна не на на масата за карти, а докато работел усилено на бюрото си.
Концепцията за удобната и лесна за приготвяне храна със сигурност е съществувала преди граф Сандвич – и това е преди да влезем в дискусията какво представлява сандвичът на първо място. Може ли храната, приготвена от еврейския лидер от I-ви век пр. н. е., Хилел Стария, за пасхалния седер – горчиви билки и може би агнешко между маца – да се нарече сандвич?
Графът може и да не го е измислил, но със сигурност е човекът, на когото е кръстен сандвичът. През 1762 г., същата година на предполагаемата история за произхода, уважаваният историк Едуард Гибън написал в дневника си: „Двадесет или тридесет, може би, от първите мъже в кралството, в смисъл на мода и богатство, на малки маси, покрити със салфетка в средата на кафене, вечеряха студено месо или сандвич и пиеха по чаша пунш.“
Това предполага, че историята явно се разпространила бързо и може би графът е популяризирал сандвича, а не го е изобретил.
И станало много популярно. В книгата от 1772 г. „Пътуване до Лондон: Или нови наблюдения върху Англия и нейните жители“, френският пътеписец Пиер-Жан Гросли затвърдил историята, посочвайки: „Това ново ястие стана много модно по време на моето пребиваване в Лондон. Беше наречено с името на министъра, който го изобрети."
Заслужава да се отбележи, че първият граф, Едуард Монтагю, избрал да вземе името на град Сандвич в Кент, тъй като по онова време е бил голямо английско пристанище. Ако беше избрал името си малко по-късно, тогава може би днес щяхме да ядем Портсмут с шунка и сирене за обяд.
