Н а 31 март се навършиха точно две десетилетия от момента, в който човечеството колективно последва белия заек, взе червеното хапче и скочи в заешката дупка, изкопана от братята Уашовски, заедно с Лорънс Фишбърн и Киану Рийвс. През 1999 г. по кината излиза „Матрицата“ и седмото изкуство никога не е същото след това.
Влиянието на лентата е осезаемо и до днес,
но не може да се сравни с начина, по който филмът капсулира духа на своето време. В края на 20 век човечеството е обхванато от повсеместна технологична параноя и страх от прословутия Y2K вирус, който заплашва да срине банкови и комуникационни системи и цялостно да спре развитието на модерния начин на живот.
На свой ред интернет все още до голяма степен е неизвестна величина, пуста дигитална супермагистрала с изолирани информационни оазиси. Досущ както Джеймс Камерън прави в своя хит „Терминаторът“, в „Матрицата“ Анди и Лари Уашовски използват културните явления около себе си в комбинация с революционни кинематографични средства, за да създадат модерен шедьовър.
Мъжът, създал най-касовите филми в историята
Филмът използва страха от дигитализацията на човешкото ежедневие и създава свят, в който хората в действителност са се превърнали в роби на науката и комфорта си. Главният герой, разбира се, намира начин да се освободи от тези технологични окови, а почти всемогъщият злодей е костюмиран агент на системата, готов да я пази с всякакви средства.
На тази сюжетна база „Матрицата“ изследва и отваря за дискусия разнообразни мотиви от десетки философски творби, филмови жанрове и религии. Представите за утопия и антиутопия на Имануел Кант, както и метафизичните идеи на Рене Декарт в неговите „Размишления за първата философия“, са изразени чрез различните версии на Матрицата и начина, по който машините държат човечеството под контрол чрез илюзия.
На свой ред нихилизмът на Сьорен Киркегор се манифестира в монолозите на антагониста Смит, изигран съвършено от Хюго Уивинг.
Невъзпятата икона на популярното кино
Главният герой Нео пък следва неотклонно Христовия модел за художествен персонаж и спасител на човечеството – той е заченат непорочно, овладява напълно силите си чрез вяра и саможертви и в крайна сметка дава живота си за доброто на човешкия род.
„Матрицата“ и до днес по всяка вероятност е най-добрият филмов представител
на поджанра в научната фантастика, известен като „киберпънк“. Книгата на Уилям Гибсън „Невромантик“, японското аниме „Дух в броня“ и творчеството на прочутия фантаст Филип К. Дик също са сред творбите, вдъхновили братята Уашовски при направата на филма.
Но най-впечатляващият елемент от лентата, който я превръща във вечна американска класика, е, че въплъщава мащабните си и многобройни идеи не в отегчителна тричасова драма, а в революционен екшън, заснет в невиждана дотогава комбинация от стилове от режисьорите и техния екип. В това число са хореграфът Ен Ву-Пинг, операторът Бил Поуп и каскадьорът Чад Сталески.
Ен Ву-Пинг се превръща в най-популярния екшън хореограф в света.
„Тигър и дракон“, лентата, отличена с „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм за 2000 г., се рекламира с неговото име не по-малко, отколкото с тези на звездите Чоу Юн-Фат и Мишел Йео. И неслучайно – хореографията и визуалните ефекти в „Матрицата“ оставят голям, неизтриваем отпечатък върху жанра на филма.
Дубльорът на Киану Рийвс, Чад Сталески, пък днес е по-актуален от всякога. Той е режисьорът на „Джон Уик“ и едноименното му продължение, два от най-стилните екшън филми за текущото десетилетие, отново с Рийвс в главната роля. Заключителната част от трилогията се очаква в средата на май тази година.
В интервю по повод 20-ата годишнина от премиерата на „Матрицата“, Сталески си припомня изключителните трудности при заснемането на най-паметната сцена от лентата – престрелката във фоайето на сградата, където Морфей, героят на Лорънс Фишбърн, е задържан. Сцената, на вашето внимание във видеото, не е нищо по-малко от визуална поезия в действие.
По думите на Сталески, разрушените плочки и тухли във фоайето е трябвало да бъдат подреждани ръчно за всеки дубъл при заснемането. Затова е било от голяма важност всяка фаза от престрелката да се заснеме съвършено при първа възможност. И, разбира се, звездата Киану Рийвс е заковал в първия дубъл спринта си през стаята, който завършва със странично премятане, с което героят му Нео сграбчва картечница от пода и ликвидира двама души.
Престрелката, както и много други екшън сцени от филма, съдържа прочутия bullet time ефект, при който гледната точка на камерата в дадена сцена се променя с нормална скорост, докато действието в кадър визуално е забавено. Десетки филми в двете десетилетия между премиерата на „Матрицата“ и наши дни са използвали този ефект с вариращо ниво на успех, сред които хитовете Wanted и „300“.
Наред с това, филмът е вдъхновил написването на десетки аналитични трудове и дори създаването на религия!
Тази статия е само капка в морето от страници, посветени на тази модерна класика, но ако тя ви накара да си припомните „Матрицата“ 20 години след излизането ѝ, значи мисията ѝ е изпълнена. А вероятно най-точният и пълен отзив за лентата се съдържа в последните секунди от този страхотен клип и го изрича Нео в рамките на една-единствена изразителна сричка.
Още за кино четете ТУК!
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
