К апките морска вода може да изглеждат обикновени за повечето хора, но за геолозите те са пълни със загадки, разкриващи историята на нашата планета.
Проучване показва, че дори солта, която поръсваме върху храната си, може да разкрие удивителни тайни за климата и геоложките процеси на Земята.
"Капсули на времето"
Проучването разкрива, че морската сол съдържа миниатюрни капчици морска вода. Тези капчици, колкото и малки да са, служат като "капсули на времето", те пазят геоложки данни за нашата планета, посочват учени.
Мебрахту Велдегебриел, докторант в Принстънския университет, и професор Тим Лоуенщайн от университета в Бингхамтън се впускат в увлекателно пътешествие, за да разкрият тайните, които морската вода пази.
Анализирайки солите от различни седиментни басейни, разположени в САЩ, Европа, Азия и Африка, екипът успява да картографира промените в химическия състав на морската вода през последните 150 милиона години, в следствие на това те изследват геоложките и климатични промени.
"Океанът е като гигантска супа от различни елементи", шегува се професор Лоуенщайн.
"Натрият и хлоридът са най-често срещаните, но има десетки други, разтворени в морската вода вещества, като например литий", посочва той.
Изследователите използват лазер за деликатно пробиване на солните кристали, за да достигнат до миниатюрните запазени капчици вода. Учените посочват, че са използвали специална техника, за да проучат различните микроелементи, уловени в кристалите.
Наличието на литий е особено интригуващо за експертите. В продължение на 150 милиона години концентрацията на литий в морската вода е намаляла седем пъти, посочват учените.
Какво е причинило такава драстична промяна в състава на морската вода в този период?
Изследванията на Велдегебриел и Лоуенщайн сочат, че намаляването на нивата на литий е свързано с намаляване на производството на океанска кора (частта от земната кора, която е покрита от океана-бел.ред.) и хидротермалната активност на морското дъно. Тези явления са пряко повлияни от движенията на тектоничните плочи (различно твърди и хомогенни части, на които литосферата, може да бъде разделена).
Ако погледнем 150 милиона години назад в миналото, Земята е била значително по-топла област, по-богата на въглероден диоксид атмосфера и с повече морета, пълни с литий, разказват експертите.
Изследователите смятат, че забавената тектонична активност през този период е намалила количеството литий в океаните. Едновременно с това е намалила емисиите на въглероден диоксид. Това създава предпоставки за глобално застудяване и поставя началото на ледниковия период, който преживяваме в момента, посочват учените.
Подчертавайки симбиотичната връзка между океаните и атмосферата, Велдегебриел заявява:
"Съществува тясна връзка между химията на океаните и химията на атмосферата. Каквито и промени да се случват в океана, те отразяват и случващото се в атмосферата."
Учените посочват, че изследването значително е обогатило информацията им за океаните на древната Земя. Промените, следствие на забавената тектонична активност, имат пагубен ефект върху морските обитатели, особено върху съществата, които разчитат на калциев карбонат, за изграждане на черупките си, категорични са експертите.
Изследователите напомнят, че океаните "консумират" топлина, като поглъщат и съхраняват слънчевата енергия. Морската вода "поглъща" значителна част от въглеродния диоксид, изхвърлян в атмосферата, като играе ролята на буфер срещу бързото изменение на климата, посочват учените.
