К ъм пакета от данъчни промени, който Министерството на финансите предлага за следващата година, се добавя и увеличение на т.нар. данък „уикенд“. Ставката за разходите в натура, свързани с лично ползване на фирмени активи, се предлага да се повиши от сегашните 3% на 7%.
Промяната е заложена в проекта за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане. Тя върви наред с останалите предложения за промени в данъчната рамка, сред които мерки за облагането на свръхпечалби, ваучерите за храна и данъчните оценки на имотите.
Зад популярното име „данък уикенд“ обаче стои режим, който е доста по-широк от ползването на служебна кола в събота и неделя. Той засяга случаите, в които актив на фирмата се използва едновременно за работа и за лични нужди.
Откъде идва името „данък уикенд“
В закона няма данък с такова име. „Данък уикенд“ е медийно название, останало от големия спор за личното използване на фирмени активи преди повече от десетилетие.
Най-разбираемият пример е автомобилът. Фирма купува кола за дейността си, но собственикът, управителят или служител използва същия автомобил и за лични пътувания.
В началото на спора най-често се говореше именно за служебната кола, която през седмицата се кара по работа, а през почивните дни - за лични нужди. Оттам идва и „уикенд“ в името.
По-скъпи кредити и по-малко от ваучерите: Какво може да донесат данъчните промени през 2027 г.
Още тогава Министерството на финансите възрази срещу това название. Тогавашният финансов министър Владислав Горанов обясни, че отделен „данък уикенд“ няма и че личното използване на фирмен актив може да се случва всеки ден, а не само в събота и неделя. Медийното име обаче остана и се използва и до днес.
Днес режимът обхваща не само автомобили. В него могат да попаднат недвижими имоти, телефони, компютри и други активи, когато се използват едновременно за дейността на фирмата и за лични нужди.
Началото всъщност е при ДДС
Историята на „данък уикенд“ следва важна подробност. Първоначалният спор не започва от сегашната ставка от 3%, а от ДДС.
Логиката е следната. Ако дружество купи актив за стопанската си дейност и ползва данъчен кредит по ДДС, но впоследствие използва част от този актив за лични цели, личната част не следва да се третира по същия начин като стопанската.
Темата стана особено популярна покрай фирмените автомобили. Спорът беше доколко може да се ползва пълен данъчен кредит за актив, който реално се използва и извън бизнеса, и как точно фирмите трябва да доказват кое ползване е служебно и кое лично.
Тогава започват и споровете за километри, пътни листове, часове на използване, телефони и други фирмени активи.
Бизнесът предлага друг данък за ваучерите и оспорва свръхпечалбата
Така „данък уикенд“ първоначално се свързва основно с ДДС и личното ползване на фирмено имущество.
По-късно обаче същото популярно название започна да се използва и за отделен режим по Закона за корпоративното подоходно облагане.
През 2016 г. дойде отделният данък върху разходите
През 2016 г. в Закона за корпоративното подоходно облагане се въведе отделен режим за разходите в натура, свързани с лично ползване на фирмени активи.
Причината е, че трябва да се уреди как ще се облага ползата, която получава конкретен човек, когато използва имущество на дружеството за себе си.
Фирмата получава избор.
Единият вариант е личното ползване да бъде третирано като доход в натура на физическото лице, което може да доведе до данък върху дохода и осигурителни вноски според конкретния случай.
Данъчните оценки на имотите скачат с 30% през 2027 г., няма да се отрази върху такса "смет"
Другият вариант е работодателят или възложителят да избере специалния режим по ЗКПО и да плати окончателен данък върху разходите в натура.
Първоначалната ставка е 10%. Точно този данък през следващите години също започва масово да се нарича „данък уикенд“, въпреки че юридически не бива да се смесва със самите правила за ДДС.
Как 10% станаха 3%
От началото на 2022 г. ставката на данъка върху тези разходи в натура се намали от 10% на 3%.Самият режим не се премахна. Намали се само процентът. Тогава промяната се представи като облекчаване на данъчната тежест при личното използване на фирмени активи.
Сега Министерството на финансите предлага посоката отново да се обърне и ставката да стане 7%.
Защо МФ иска 7%
В мотивите към предложението Министерството на финансите посочва, че сегашната ставка от 3% води до ефективно облагане от 2,70%.
Според ведомството това „компрометира този режим“ и води до неоправдани загуби за бюджета. В мотивите обаче не е посочена конкретна сума на тези загуби, нито колко допълнителни приходи се очакват именно от увеличението на ставката от 3% на 7%.
7% не означават 7% от цената на автомобила
Това е най-важното уточнение за самата сметка. Ако фирмен автомобил струва 40 000 евро, данъкът не е 7% върху тези 40 000 евро. Облагат се разходите, които се отнасят до личното използване на автомобила.
При превозните средства законът позволява личната част да се определи по няколко начина - според изминатите лични километри спрямо всички изминати километри, според времето на лично ползване или чрез фиксираното съотношение от 50%.
Например, ако всички свързани с фирмен автомобил разходи за годината са 6000 евро и дружеството прилага съотношение 50% лично ползване, разходите в натура, върху които се начислява данъкът, са 3000 евро.
При сегашната ставка от 3% данъкът е 90 евро. При ставка от 7% той става 210 евро. Разликата при този пример е 120 евро за година.
Как се смята при имот, телефон или компютър
Автомобилите не са единственият актив, който може да попадне в режима. При недвижим имот, използван едновременно за дейността на фирмата и за лични нужди, личната част може да се определя според съотношението между площта, използвана лично, и общата площ или според времето на използване.
При други активи правилото е различно. Данъчната основа е 20% от общия размер на разходите, свързани със съответния актив, освен ако дружеството документално обоснове друго съотношение между служебното и личното ползване.
Тук могат да попаднат например служебни телефони, лаптопи и друго имущество, което се използва едновременно за работа и за лични цели.
Кой всъщност плаща
При този режим данъкът не се плаща лично от служителя, който използва фирмения актив за частни нужди. Задължението е на работодателя или възложителя, когато е избрал облагането на разходите в натура по Закона за корпоративното подоходно облагане.
Има и друг вариант - личното ползване да бъде третирано като доход в натура на физическото лице. Тогава се прилагат правилата за облагане на дохода на конкретния човек и според случая могат да възникнат и осигурителни задължения.
Именно заради този избор през 2016 г. беше въведен специалният режим за облагане на разходите в натура.
От 10% през 3% до новите 7%
Историята на популярния „данък уикенд“ минава през няколко различни етапа. Първоначално големият обществен спор е свързан с ДДС и разграничаването между служебно и лично ползване на фирмени активи.
През 2016 г. се въвежда отделният режим за облагане на разходите в натура със ставка от 10%.
От 2022 г. ставката е намалена на 3%. Сега Министерството на финансите предлага тя да бъде увеличена на 7%.
Така предложението не връща първоначалните 10%, но увеличава повече от два пъти сегашната ставка за личното ползване на фирмени активи.
