С пособността на Иран да блокира потока на петрол през Ормузкия проток и да използва това като разменна монета в преговорите със САЩ отслабва, което увеличава риска Техеран да прибегне до военна ескалация, за да укрепи позициите си, посочва „Уолстрийт джърнъл“.
Отслабването на иранските позиции идва в момент, когато американските военноморски сили и страните производители на петрол от Персийския залив намират все по-ефективни начини да отблъскват или заобикалят иранските атаки, което позволява на повече танкери да преминават през протока.
Износът на суров петрол от Близкия изток се е възстановил този месец до едни от най-високите си равнища от началото на войната през февруари, показват данни на компании, следящи петролните потоци. Към миналата седмица доставките през Ормузкия проток и по обходни маршрути са достигнали малко под 80% от регионалните обеми преди войната, сочат данни на Kpler.
Какво е Ормузкият проток и как затварянето му ще се отрази на цените на петрола?
От началото на месеца износът на суров петрол от големи производители в Близкия изток, сред които Саудитска Арабия, Ирак, Обединените арабски емирства и други държави, преминаващ през Ормуз и по алтернативни маршрути, се е увеличил до почти 13 милиона барела дневно. Това е най-високият обем от февруари насам, когато регионът е изнасял близо 19 милиона барела дневно, по данни на Huax.
Саудитска Арабия също започва отново да изпомпва суров петрол по повредения петролопровод „Изток-Запад“ и да го товари на танкери в Червено море, макар че обемите остават понижени, съобщиха запознати с операциите представители. По думите им част от добива в момента ще бъде предназначен за рафинериите на вътрешния пазар.
За разлика от това Иран не успява да транспортира суров петрол през Ормузкия проток от юли, когато САЩ възстановиха морската си блокада. По оценки на Kpler запасите от петрол, които Иран е натрупал отвъд блокадата, могат да бъдат изчерпани до средата на октомври. Това би прекъснало жизненоважен източник на приходи в момент, когато икономиката на страната се задъхва под натиска на санкциите и последиците от войната.
Промяната отслабва способността на Техеран да извлича отстъпки, като държи глобалните енергийни доставки като заложник, подкопавайки един от най-мощните му инструменти за натиск в преговорите за прекратяване на конфликта.
В същото време тя създава опасен стимул. При намаляващи приходи от петрол и на фона на усилията на съседните държави да намерят обходни маршрути Иран може да възприеме подновяването на атаките като най-добрия останал начин да упражнява натиск, дори с риск да предизвика американски ответен удар.
„Това показва намаляващата ефективност на иранската стратегия по отношение на Ормуз. Това може да доведе до още по-взривоопасна динамика, при която Иран ще трябва сам да провокира или да задейства по-широк конфликт, за да се измъкне от тази ситуация“, заяви Санам Вакил, директор на програмата за Близкия изток в лондонския мозъчен тръст „Чатъм хаус“.
Петролните производители от Персийския залив се опасяват, че енергийната им инфраструктура може да стане обект на нови атаки. Корпусът на стражите на ислямската революция, който защитава иранския режим и има активно присъствие в Ормузкия проток, бързо променя тактиката си и може да засили нападенията срещу пристанища, рафинерии и петролопроводи, заявиха регионални представители.
Тръмп удари Иран, петролът скочи - светът отново се страхува от енергийна криза
Революционната гвардия координира и мрежа от регионални милиции. Иран вече реагира на нарастващия натиск върху икономиката си, като разшири конфликта към Червено море чрез съюзниците си хути в Йемен, които атакуваха саудитски кораби и съоръжения.
Последиците от евентуална ескалация ще надхвърлят далеч пределите на региона. Световната икономика остава уязвима от ново прекъсване на енергийните потоци от Близкия изток. Възстановяването на износа вече облекчи натиска върху цените на петрола, но успешни атаки могат бързо да ги тласнат нагоре.
„При липсата на решителен край на конфликта балансът на рисковете за цените на петрола ще остане наклонен към повишение“, заяви Хамад Хюсеин, старши икономист в Capital Economics.
След като САЩ и Израел започнаха войната през февруари, иранските атаки в протока сериозно нарушиха корабоплаването и принудиха производителите от Персийския залив да търсят алтернативни маршрути. Саудитска Арабия започна да пренасочва суров петрол през пустинята към Червено море, докато Обединените арабски емирства използваха петролопровода си до пристанището Фуджейра на брега на Оманския залив. Тези маршрути обаче не успяха да компенсират недостига. Цените на петрола се повишиха, а с тях и разходите за бензин и дизел за американските потребители.
Иран използва този лост, за да постигне споразумение с президента Доналд Тръмп през юни, което предвиждаше незабавно финансово облекчение в замяна на отварянето на морския маршрут. Споразумението се разпадна, след като Иран започна да атакува търговски кораби в протока.
През юли САЩ възстановиха блокадата на иранските пристанища, като същевременно засилиха усилията си да подпомагат корабите на други държави при преминаването им през протока. Износителите от Персийския залив често разчитат на сложна система, при която суровият петрол се товари на терминали в самия проток, преминава през Ормуз, а след това се прехвърля на други кораби край бреговете на Оман, откъдето се разпределя към световните пазари.
В петък Тръмп отхвърли ново иранско предложение за прекратяване на огъня, което предвиждаше отваряне на Ормузкия проток и прекратяване на американската блокада на иранските пристанища за седем дни, за да бъде осигурено време за преговори.
Иранският върховен лидер аятолах Моджтаба Хаменей, който не се е появявал публично, откакто САЩ убиха баща му, спомена в изявление, публикувано от негово име в понеделник, „защитниците на Ормузкия проток“. Риториката показва, че Техеран продължава да разглежда контрола над водния път като ключов инструмент за оказване на натиск върху САЩ и техните съюзници.
Обходните маршрути около Ормуз се оказаха уязвими. Атаки с дронове от Ирак по-рано този месец принудиха Саудитска Арабия да спре петролопровода „Изток-Запад“, докато заплахите на хутите направиха корабоплаването в Червено море по-рисково. Това накара „Арамко“ да пренасочи по-големи количества петрол обратно към Ормуз.
Обходните решения също се оказват несигурни и скъпи. Представители на държавите от Персийския залив заявяват, че те са само временни и не могат да бъдат устойчиво решение в дългосрочен план.
Иран няма съпоставим начин да заобиколи протока. Натовареният в момента ирански суров петрол остава блокиран зад американската блокада при входа на Персийския залив. Анализатори изчисляват, че по суша с камиони могат да бъдат транспортирани не повече от 40 000 барела дневно, нищожна част от близо 2 милиона барела дневно предвоенен износ.
Междувременно количеството ирански суров петрол, което вече се намира на кораби извън зоната на блокадата и продължава да носи приходи на Техеран, е намаляло до около 15 милиона барела спрямо 29 милиона барела в началото на септември. Kpler очаква тези количества, по-голямата част от които са предназначени за Китай, да бъдат изчерпани в началото или до средата на октомври при сегашното темпо.
„Вероятно в рамките на следващите две седмици те ще направят последните си доставки на петрол за Китай и след това няма да имат нищо“, заяви министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт в неделя пред „Фокс нюз“.
Засега изглежда, че иранските атаки срещу кораби в Ормуз са намалели. Британската служба за морски търговски операции, известна като UKMTO и свързана с Кралските военноморски сили, съобщи в неделя, че през предходните 72 часа не е имало потвърдени атаки или нарушения на корабоплаването в Ормуз, макар заплахата да остава сериозна.
Последната атака в протока, регистрирана от UKMTO, е от 23 септември, въпреки неотдавнашните твърдения на ирански медии за продължаващи нападения. Според анализатори паузата може да е била начин да се провери готовността на Тръмп за споразумение по време на сесията на Общото събрание на ООН от миналата седмица, но е възможно да става дума и за временно затишие.
„Ако иранското ръководство смята, че контролът му върху Ормуз отслабва, това увеличава риска да потърси други начини за ескалация на конфликта“, заяви Ричард Бронз, съосновател и ръководител на отдела за геополитика в Energy Aspects.
