Каменната глава от Гватемала, която историята иска да забрави

П реди повече от половин век, дълбоко в джунглите на Гватемала била открита гигантска каменна глава. Лицето имало фини черти, тънки устни и голям нос и било насочено към небето. Имало кавказки черти, които не съответстват на нито една от предиспанските раси на Америка. Откритието бързо привлякло вниманието, но също толкова бързо се плъзнало измежду страниците на забравената история.

Новината за откритието се появила за първи път, когато д-р Оскар Рафаел Падила Лара, доктор по философия, адвокат и нотариус, получил снимка на главата през 1987 г. заедно с описание, че снимката е направена през 50-те години на миналия век от собственика на земята, където е намерена главата и че се намира „някъде в джунглата на Гватемала“.

The Stone Head of Guatemala that History Wants to Forget https://t.co/C7x2EWJ2rV pic.twitter.com/Fe2QyjdU2A

— Ancient Origins (@ancientorigins) December 14, 2022

Снимката и историята били отпечатани в малка статия в бюлетина „Ancient Skies“, която попаднала на известния изследовател и автор Дейвид Хатчър Чайлдрес, който решил да потърси и разбере повече за мистериозната каменна глава. Той издирил д-р Падила, който съобщил, че открил собствениците на имота - семейство Бинер, върху който бил открит монолитът. Мястото се намира на 10 километра от малко село в Ла Демокрация в южната част на Гватемала.

Д-р Падила обаче изпаднал в отчаяние, когато стигнал до мястото и установил, че то е заличено: „Било е унищожено от революционери преди около десет години. Открихме статуята твърде късно. Била е използвана като мишена от антиправителствени бунтовници. Това напълно я е обезобразило. Подобен е случаят, по който носът на Сфинкса в Египет е бил отрязан от турците, само че тук е по-лошо“, каза той. Очите, носът и устата били напълно унищожени. Падила успял да измери височината ѝ между 4 и 6 метра, с глава, опряна на врата. Падила не могъл да се върне отново на мястото поради въоръжените атаки между правителствените и бунтовническите сили в района.

Унищожаването на главата означавало, че историята ѝ ще бъде заличена заедно с нея, докато интересът към нея не се възродил отново преди няколко години от режисьорите на „Откровенията на маите за 2012 и след това“, които използвали снимката, за да твърдят, че извънземните имали контакт с минали цивилизации. Продуцентът публикувал документ, написан от гватемалския археолог Хектор Е. Майа, който пише:

„Удостоверявам, че този паметник не представя никаква характеристики на Мая, Науатъл, Олмек или която и да е друга предиспанска цивилизация. Той е създаден от изключителна и превъзходна цивилизация със страхотни познания, за каквато няма данни на тази планета."

Въпреки че тази публикация, далеч не целяла да помогне за проучването на монолита, послужила добре, като предизвикала обратния ефект, хвърляйки цялата тази история в ръцете на основателно скептичната публика, която смятала, че всичко е просто рекламен трик. Дори самото писмо било поставено под въпрос, след като някои казали, че не е истинско.

Въпреки това изглежда, че гигантската глава наистина е съществувала и няма доказателства, които да навеждат на мисълта, че оригиналната снимка не е автентична или че разказът на д-р Падила е фалшив. Така че, ако приемем, че е била истинска, остават въпросите: Откъде е дошла? Кой я е направил? И защо?

Регионът, където е съобщено, че е намерена каменната глава, La Democracia, всъщност вече е известен с наличието на няколко каменните глави, които също са обърнати към небето. Известно е, че те са създадени от цивилизацията на Олмеките, която процъфтявала между 1400 и 400 г. пр.н.е. Олмеките се намирали в низините на Мексиканския залив, но артефакти и паметници от тяхната култура са откривани на места на стотици километри извън тези територии, включително La Democracia.

Въпреки това каменната глава от снимката от 1950 г., няма същите характеристики или стил като тези на Олмеките. Покойният Филип Копенс, белгийски автор, радиоводещ и телевизионен коментатор по отношение на алтернативната история, повдигнал въпроса дали главата „е аномалия от периода на Олмеките или е част от друга – неизвестна - култура, която е предшествала или дошла след тази на олмеките и чийто единствен идентифициран досега артефакт е главата на Падила”.

Други въпроси, които били поставени са дали структурата е била само глава или е имало тяло отдолу, като статуите на Великденските острови и дали каменната глава е свързана с други структури в региона. Би било хубаво да узнаем отговорите на тези въпроси, но за съжаление изглежда, че публичността около филма „Откровенията на маите за 2012 и след това“ само помогнала историята да бъде заровена още по-дълбоко в забвение. Надяваме се, че някой ден амбициозен изследовател ще се захване с историята отново и ще проучи по-нататък, за да открие истината относно този енигматичен паметник.