Д жон Уилямс е не само най-почитаният и най-успешният филмов композитор на всички времена, но и синоним на концепцията за филмова музика. Композициите на Уилямс са се запечатали в съзнанието на всички зрители през поколенията. Иконографията на "Челюсти", "Междузвездни войни" и "Супермен" би била непълна без неговия принос.
Музиката е толкова запомняща се, колкото съответно акулата, Хилядолетният сокол и титулярният супергерой. Уилямс остава значима фигура във филмовата индустрия в продължение на десетилетия. Излишно е да споменаваме, че композиторът често е отличаван с най-престижната награда в цялото кино: "Оскар".
Номинациите на Джон Уилямс обхващат десетилетия
Колко пъти Джон Уилямс е бил номиниран за "Оскар"? Отговорът е логичен, като се има предвид легендарният статут на Уилямс, но все пак звучи скандално. На последната 95-а церемония по връчване на наградите "Оскар", която се проведе през март миналата година, Уилямс е получил цели 53 номинации. Печелил е пет, като сред тях са музиката за "Цигулар на покрива", "Челюсти", "Междузвездни войни", "Е.Т. извънземното" и "Списъкът на Шиндлер".
Единственият човек с повече номинации за Оскар от него в историята е Уолт Дисни. Може би най-впечатляващото от всичко е, че Уилямс е удостоен с номинация за "Оскар" в продължение на 7 десетилетия, още от 60-те години на миналия век.
През 2012 г. Стивън Спилбърг обявява, че Джон Уилямс е "единственият най-значим фактор, допринесъл за успеха ми като режисьор". Между плодотворното му партньорство с култовия режисьор и формиращото въздействие на неговата музика към "Междузвездни войни" и кариерата на Джордж Лукас, това ще бъде трайното наследство на Уилямс. Макар че средностатистическият човек на улицата несъмнено ще знае темите на "Челюсти" и "Междузвездни войни", той може да не познава точно блестящия ум, който стои зад тях, да не говорим за еклектичната филмография на Уилямс, която обхваща десетилетия.
Наред с брилянтния си талант на композитор, Уилямс се занимава и с писане на песни, като е получил пет награди "Оскар" от съответната категория. За "Сам вкъщи" той получава две номинации: една за музика и една за най-добра оригинална песен ("Somewhere in My Memory"). Ако постиженията му с Оскарите не са достатъчно забележителни, има 13 случая, в които Уилямс е бил номиниран поне два пъти на една и съща церемония по връчване на Оскарите, включително няколко случая, в които е получил три номинации.
По някаква необяснима аномалия, ако някой не е харесвал музиката на Уилямс, със сигурност не може да го упрекне в липса на непоколебима работна етика. Освен приноса си към екрана, Уилямс често дирижира големи оркестри като Boston Pops и композира фанфарите за Летните олимпийски игри през 1984 г.
От първата му номинация през 1968 г. за "Долината на куклите" до най-новата през 2023 г. за "Фабелманите" - разнообразната филмография на Джон Уилямс е запечатана в огромния списък от номинации за "Оскар". В него са представени здравословно най-големите му хитове - всички филми от оригиналната и продължението на трилогията "Междузвездни войни", както и повечето филми на Стивън Спилбърг. Не бива обаче да се забравя, че някога Уилямс е имал прочуто партньорство с Оливър Стоун по време на разцвета му като автор.
Искрените образи на режисьора на сложни фигури от реалния живот, които търсят спасение за Америка в условията на национални сътресения, направиха чудесните и изпълнени с надежда партитури на Уилямс перфектно съчетание, тъй като той беше отличен с номинации за "Роден на четвърти юли", "JFK" и "Никсън".
Филмографията на Уилямс, а оттам и номинациите му за "Оскар", са безкрайни. Богатата му кариера го е отвела по различни пътища на сътрудничество и епохи на Холивуд. Той е отличен за озвучаването на продуцираните от Ървин Алън филми за катастрофи през 70-те години на миналия век: Приключенията на Посейдон и Върховният ад. Особено 70-те години на ХХ век са период на творческо разнообразие за композитора, тъй като той работи със забележителни режисьори по това време като Робърт Олтман (където Уилямс е номиниран за музиката на филма на ужасите "Образи"), Клинт Истууд, Джон Франкенхаймер и Брайън Де Палма.
Сред 53-те номинации на Уилямс има и издънки, за които много хора вероятно никога не са подозирали, че той е участвал. Това включва музиката на фентъзи-комедията на Джордж Милър "Вещиците от Истуик", романтичната драма на Лорънс Касдан "Случаен турист" и римейка на класическата романтична комедия на Сидни Полак "Сабрина".
Дълбочината на гъвкавостта на Уилямс е напълно осъзната от продукта на неговата работа. Той естествено се свързва с партитури, които предизвикват приключения, чудеса и надежда. Макар че несъмнено е превъзходен в тази област, тъй като оркестровата красота на темата на "Джурасик парк" улавя гигантското очарование на филма толкова, колкото и динозаврите, Уилямс е снабден с редица емоции. Средностатистическият саундтрак на композиция на Уилямс към филм може да съдържа композиции на предчувстващо съзерцание заедно с неговите приятни за публиката причудливи песни. Един от най-добрите му резултати, JFK, изразява призрачната параноя в основата на убийството на Джон Ф. Кенеди и на страната като цяло.
Една пренебрегвана негова композиция, Catch Me If You Can, има поп-джаз звучене, което кристализира обстановката от 60-те години на миналия век във филма. Оркестровата грациозност, създадена от Уилямс, се проявява при озвучаването на "Изкуствен интелект" и "Мюнхен" - два мрачни филма на Спилбърг за разядената душа на човечеството и копнежа за окончателен отговор.
Признанието на Академията за скритите съкровища и недооценения талант на Джон Уилямс като музикален разказвач със сигурност е задълбочено. Макар че изтъкването на неговите недотам известни творби е възхитително, най-обнадеждаващото в успеха на Уилямс на "Оскар" е, че той е заслужил главната награда за най-емблематичната си и определяща наследството му работа. Неведнъж филмовата общност е оплаквала наградите "Оскар", че наваксват, награждавайки звезда или режисьор за по-слаба работа в по-късните им години като "гримьорна на "Оскар"-ите за предишни пропуски.
Сред каноничните примери за това явление са наградата на Ал Пачино за "Аромат на жена" и на Леонардо ди Каприо за "Отмъстителят". Несинхронизираното оценяване на изкуството от страна на Академията заедно с публиката е причината, поради която органът за награждаване често е упрекван в провал като правилен арбитър на киното. За щастие, Стивън Спилбърг подготвя и документален филм за Джон Уилямс.
Що се отнася до Джон Уилямс, "Оскарите" отличиха композитора за "Челюсти", "Междузвездни войни", "Е.Т." и "Списъкът на Шиндлер". От гледна точка на търговския просперитет и признанието на критиката, не може да се говори за нещо по-престижно от този списък. Темите на "Челюсти" и "Междузвездни войни" ще живеят вечно, запечатвайки визията на морските и космическите приключения и чудесата на въображението, както и уникалната кариера на Джон Уилямс.
