Ф илмът на Джим Кери от 1998 г. за човек, чийто живот е постоянно под наблюдение на камери, бързо се превръща в олицетворение на новата ера на риалити телевизията. 25 години по-късно той продължава да звучи актуално.
"Добро утро, а в случай, че не се видим... добър следобед, добра вечер и лека нощ!" Труман Бърбанк (Джим Кери) весело се обръща към своя съсед. Това е толкова предвидимо, колкото изгряването и залязването на слънцето, част от неизменното ежедневие на Труман. Той не знае, че целият му живот е една лъжа, която се наблюдава от милиони.
Излязъл на екран през 1998 г., единственият по рода си холивудски филм - сатирична научно-фантастична психологическа комедия-драма - за човек, живеещ в измислена реалност, сътворена от телевизионните продуценти, прави впечатление още при излизането си, но никой не знае колко прозорлив ще бъде. През следващите години той се превръща в олицетворение на безброй културни тревоги - за вездесъщото наблюдение, масовото воайорство и манията по риалити телевизията, обхванала света, с всички съпътстващи екзистенциални проблеми на живота за публиката.
Филмът, чийто сценарий е дело на Андрю Никол, а режисурата е на Питър Уиър, генерира над 125 милиона долара в САЩ и около 264 милиона долара в световен мащаб и получава три номинации за "Оскар" за най-добър актьор в поддържаща роля, оригинален сценарий и режисура - но тези статистически данни сами по себе си не отразяват степента на въздействието му. Пророческият филм разказва за ежедневието на едноименния чист по душа застраховател Труман, който изобщо не знае, че съществуването му е обект на глобално телевизионно и етично оспоримо шоу, че семейството и приятелите му са актьори, а светът около него е една изкуствена фасада.
Did you know that in THE TRUMAN SHOW... Truman needs to take vitamin D at breakfast -- because he doesn't get it from real sunlight living in the constructed world. pic.twitter.com/4gGcutB4jO
— Allen Tsai (@imallentsai) June 1, 2023
Избран като такъв обект още от раждането му, животът на Труман е документиран с 5000 камери, разположени в "родния" му град на остров Сийхейвън, които денонощно предават живота му на следящи го всеки ден 1,5 милиарда зрители.
В един съдбовен ден лъжите за съществуването му започват да се разпадат, след като поредица от случайни нарушения – между които падане на осветителна уредба от "небето" и забелязване на "мъртвия" му баща сред живите - довеждат до прозрение. Но докато Труман смело решава да избяга от изградената му "реалност" и от подобна манипулация, ние като общество сякаш колективно сме се насочили в обратна посока.
Със сигурност предупредителният подтекст на филма е останал незабелязан, тъй като медийното воайорство се е превърнало във все по-натрапчива част от живота ни.
Уеър казва пред Би Би Си, че въпреки забележителната и навременна актуалност на филма, той не е очаквал, че "Шоуто на Труман" ще се окаже толкова актуален. "Нямах представа, че цунамито на риалити телевизията е точно на хоризонта", казва той.
По време на създаването на "Шоуто на Труман" риалити телевизията е в начален стадий на развитие, като водещи са предавания като "Реалният свят", но именно холандският формат "Биг Брадър", в който обикновени хора са принудени да споделят една къща за период от няколко седмици, превръща жанра в световен феномен.
Watched the Truman Show 10/10 pic.twitter.com/b1JdzBynmO
— oogway (@oogwayy2x) May 24, 2023
Всъщност Уиър казва, че си спомня коментар на създателя „Биг Брадър", който е бил в етап на планиране на шоуто по време на излизането на филма. Той казва нещо подобно: "Когато видях Труман, си помислих, че е по-добре да започнем". „Биг Брадър“ излезе около година по-късно. Но острият коментар на "Шоуто на Труман" за живота под постоянно наблюдение предвещава не само ерата на риалити телевизията, но и цялата култура на социалните медии.
С появата на "Биг Брадър" "Шоуто на Труман" изглежда твърде правдоподобно - но по време на създаването му, казва Уиър, концепцията е изглеждала непосилна за много от участниците: "Проблемът беше, че трябваше да приемем, че „Шоуто на Труман“ е било гледано от световна аудитория в продължение на 30 години, 24 часа в денонощието." Сега подобни програми изглеждат далеч по-малко абсурдни, благодарение не само на безкрайния парад от риалити шоута, но и на онлайн излъчванията във всички възможни платформи на социалните медии, в които потребителите документират дълги периоди от живота си, за да могат зрителите безкрайно да ги зяпат.
Както при всички добри телевизионни риалити предавания, "реалността" на "Шоуто на Труман" всъщност е създадена от продуцентите, които диктуват събитията в затворения свят на Труман. Кристоф (Ед Харис), мегаломанският създател на "Шоуто на Труман", има деспотично око. Срещите с минувачи и познати са детайлно репетирани, така че взаимодействието на Труман със света да изглежда органично. Колективното желание да се наблюдава една прозаична "реалност" е очертано от Кристоф в началните моменти на филма: "Макар че светът, който обитава, в някои отношения е фалшив, в самия Труман няма нищо фалшиво.
Колко реална е "реалността"?
Както при всички добри телевизионни риалити предавания, "реалността" на "Шоуто на Труман" всъщност е създадена от продуцентите, които диктуват събитията в затворения свят на Труман. Кристоф (Ед Харис), мегаломанският създател на "Шоуто на Труман", има деспотично око, което наблюдава всичко. Срещите с минувачи и познати са детайлно репетирани, така че взаимодействието на Труман със света да изглежда органично. Колективното желание да се наблюдава една прозаична "реалност" е очертано от Кристоф в началните моменти на филма: "Макар че светът, който обитава, в някои отношения е фалшив, в самия Труман няма нищо фалшиво“.
Това двусмислие по отношение на това кое е "истинско" и кое е фалшиво е в основата на днешната хлъзгава медийна култура - от Кардашиян до Instagram Lives. Точно както аудиторията жадува за реалност, тази "реалност", която ѝ се поднася, може да бъде съмнителна в своята автентичност, подправена с инструкциите на продуцентите, продуктовото позициониране, филтрите на социалните медии и т.н. Както и при "Шоуто на Труман", тези предавания се възползват от желанието на аудиторията да се вмъкне в "истинския" живот на други хора.
"Шоуто на Труман" може да се тълкува като съвременно отражение на идея, която Кристоф формулира, когато заявява: "Ние приемаме реалността на света, който ни е представен. Това е толкова просто." Същото вероятно може да се каже и за публиката на 21 век като цяло; подобно на Труман, ние сме поставени пред реалност, която в много отношения може да се разбира като оркестрирана. Онлайн самоличностите и риалити телевизията са "истина", създадена чрез тежък монтаж, точно както животът на Труман е силно инсцениран.
Филмът "Шоуто на Труман" също така формулира как животът може да бъде изживян за забавление на другите. Сега всички ние можем да се превърнем в Труман благодарение на широкия достъп до онлайн платформи. Можете да предоставите безкраен сапунен поток от живота си на аудиторията онлайн чрез Twitter, Instagram, Facebook, TikTok и много други. Всички ние също можем да се отдадем на така известния синдром на главния герой - тези, които нарцистично си представят себе си като главен герой в собствената си житейска история, а хората около тях са поддържащи герои.
Today is over, looking forward to tomorrow, every day is life, let us laugh and be happy every day, just like the Truman show pic.twitter.com/HH03GsFefv
— Sweet Darling (@Nia111Lb) May 30, 2023
Според проучване на агенцията за пазарни проучвания OnePoll от 2016 г. "почти всеки пети от анкетираните разкрива, че се е привързал към риалити звезда или герой, а всеки десети признава, че е обсебен от риалити шоу". Но има и нещо завладяващо в начина, по който гледат - от диваните си, в баровете и дори във ваната, 24 часа в денонощието - дълбоко колективно преживяване.
Синдромът "Шоуто на Труман"
Продължаващият културен отзвук на "Шоуто на Труман" може да се види съвсем конкретно в появата на "синдрома на Шоуто на Труман" - термин, въведен през 2008 г. от психиатъра Джоел Голд и неговия брат академик Иън Голд, за да опишат пациенти, които вярват, че са документирани за забавление на другите.
Иън Голд, доцент по философия и психиатрия в университета Макгил, казва пред Би Би Си, че макар филмът да "улавя значим момент от историята на технологиите и да резонира с опита на много хора", той не е единствената причина за заблудата. Вместо това въздействието на филма се пресича с нарастващото наблюдение в западната култура. "След 11 септември 2001 г.
Патриотичният закон превърна наблюдението в основна характеристика на американската култура и това вероятно е допринесло значително за общата тревога, свързана със загубата на неприкосновеност на личния живот", добавя той.
Д-р Паоло Фусар-Поли, професор и ръководител на катедрата по превантивна психиатрия в Департамента за изследване на психозите в Кралския колеж в Лондон и съавтор на изследване на феномена "синдром на Труман", публикувано през 2008 г. в British Journal of Psychiatry, каза пред Би би Си: "Със сигурност дълбоката дигитализация напоследък и хиперизлагането на живота ни в социалните медии биха могли да предизвикат тези подобни на Труман преживявания."
Филмът "Шоуто на Труман" завършва с това, че Труман намира спасение в „небето“ през емпирична врата на мрака - обратното на светлината в края на тунела. Въпреки това в отворения край има подобие на надежда - надежда, че Труман може да продължи да живее живота си без тревожното присъствие на вездесъщата публика. Примерът на Труман е един от тези, които, както някои предполагат, обществото ни като цяло би било добре най-накрая да възприеме като заплаха на борда.
