П реди третата година децата все още не разбират концепцията за „собственост“,
Те зная какво искат и, ако могат, си го взимат. Въпреки това, когато децата пораснат, те стават способни да разберат разликата между „мое“ и „чуждо“.
Понякога обаче е възможно това осъзнаване да закъснее.
Защо децата крадат?
Незнание: Разбира ли детето ви, че това, което е направило, е неправилно?
Изкушение: Откраднало ли е детето вещ, която му се е струвала примамлива?
Внимание: Кражбата дали не е зов за внимание? Дали откраднатият предмет е заместител на любовта и привързаността, което липсва на детето?
Отмъщение или гняв: Кражбата дали е израз на отмъщение за нещо? Може би се опитват да отмъстят, защото някой друг получава повече любов и внимание от тях?
Вълнение: Може би детето е откраднало, защото самото действие му изглежда вълнуващо?
Опипване на почвата: Може би детето иска да тества границите ви и да види какво ще се случи, ако го хванете?
Щедрост: Дали детето е откраднало нещо, което после иска да даде на някой близък или приятел?
Независимост: Може би детето е откраднало, за да покаже своята свобода и автономност?
Натиск от връстниците: Има вероятност кражбата да е предизвикана от желанието детето да се „докаже“ пред връстниците си като готино.
Липса на пари: Вашето дете може да смята, че не може да получи откраднатата вещ по друг начин.
Право: Може би детето ви смята, че не заслужава това, което иска?
В повечето случаи някоя от тези причини се крие зад кражбата, извършена от дете. Може самото то да не разбира причината зад действията си и дори да не може да обясни действията си.
Какво да правите в такива ситуации?
Като родител сте длъжни да реагирате в такива ситуации. Психологът Дона Матюс предлага предприемането на следните стъпки за деца в училищна възраст.
Съсредоточете се върху връзката с детето
Това важи за всички проблемни поведения. Фокусирайте се върху подобряване на връзката с детето. Постарайте се то да усети любовта и подкрепата ви, независимо от всичко.
Кажете му, че приемате кражбата му сериозно. Тъй като го обичате и го виждате като ценен член на семейството, искате просто да му помогнете.
Избягвайте изнасянето на конско и наказанията
Не говорете грубо с детето, не го наричайте крадец или лош човек и не предсказвайте бъдещето му лошо поведение. Негативните разговори и наказанията няма да решат проблема, а вероятно ще го влошат.
Научете детето кое е нередно в кражбата
Кажете на детето си, че кражбата не е приемлива във вашето семейство и общност, защото в тях се ценят доверието и надеждността. Помогнете му да разбере по мил, но категоричен начин, че кражбата има както жертва, така и извършител и, че жертвите обикновено са ядосани заради случилото се.
Жертвата също ще се почувства предадена, ако крадецът е от семейството или приятел, защото кражбата нарушава доверието между хората. Последствията са различни, но крадецът винаги губи доверието на другите.
Поправете вредата
Говорете с детето за това как може да се поправи сторенето. Уверете се, че няма печалба от кражбата му. Ако детето ви е взело нещо от член на семейството или приятел, обсъдете начини да върнете парите или замяна на откраднатите вещи.
Ако е взело нещо от магазина, помислете дали да го върнете обратно в магазина и да обсъдите ситуацията с управителя.
Заедно намерете причината за кражбата
Прегледайте горния списък с възможни причини. Помолете детето да мисли като детектив. Опитайте се да разберете проблема заедно и да го разрешите така. Говорете с него внимателно, но категорично за причината за случилото се. Обсъдете вероятните такива.
Ако нищо от това не помогне, не забравяйте да се свържете с терапевт.
