Р азположен на египетския бряг на Червено море, Вади ал-Джарф днес е тихо и невзрачно място. Сухите пустинни пясъци и спокойната синя вода се простират докъдето поглед стига, а от другата страна на водната шир се вижда Синайският полуостров. Това привидно спокойствие прикрива оживения център, който е бил преди повече от 4000 години. Историческото значение на Вади ал-Джарф се затвърждава през 2013 г., когато в изкуствено създадени варовикови пещери там са открити 30 папируса, най-старите в света.
The World's Oldest Papyrus and What It Can Tell Us About the Great Pyramids http://t.co/y72QY39ItC pic.twitter.com/yTUfnKE89i
— Irish Archaeology (@irarchaeology) September 23, 2015
Освен с възрастта си, така наречените свитъци от Червено море са забележителни и със съдържанието си. Те не само разкриват далечното минало на Вади ал-Джарф като оживено пристанище, но и съдържат разкази на очевидци за човек на име Мерер, който е участвал в изграждането на Голямата пирамида на фараона Хуфу, съобщи „National Geographic”.
Обектът Вади ал-Джарф е открит за първи път през 1823 г. от английския пътешественик и антиквар Джон Гарднър Уилкинсън, който смята, че руините му са гръко-римски некропол. След това, през 50-те години на ХХ век, двама френски пилоти, обичащи археологията, Франсоа Биси и Рене Шабо-Морисо, се натъкват отново на обекта. Те предполагат, че някога е бил център за производство на метали. Суецката криза от 1956 г. забавя по-нататъшните проучвания.
Работата на обекта е възобновена едва през 2008 г. Френският египтолог Пиер Тале ръководи поредица от разкопки, които окончателно определят Вади ал-Джарф като важно пристанище, датиращо отпреди около 4500 години, от времето на Хуфу и построяването на Голямата пирамида. Екипите на Тале разкриват, че Вади ал-Джарф е бил оживен икономически център и е играл основна роля в търговията с материали, използвани за построяването на пирамидите, на около 150 мили оттук. В подкрепа на археологията е знаменателната находка на дневника на Мерер сред папирусите.
След като около смъртта на Хуфу пристанището Вади ал-Джарф е извадено от експлоатация, данните сочат, че от Гиза е изпратен екип, който да затвори варовиковите пещери. По време на процеса на запечатване на пещерите вече остарелите папирусни документи на Мерер вероятно са заседнали сред каменните блокове.
Те остават в недрата на пустинята в продължение на около 4500 години до откриването им по време на разкопките на Тале през 2013 г.
Сред свитъците от Червено море има няколко вида документи, но писанията на Мерер предизвикват най-голямо вълнение. Ръководител на работна група, строяща пирамидата на Хуфу, Мерер записва дейността ѝ в своя дневник. Това е ежедневен запис на работата, която екипът му е извършвал в продължение на три месеца по време на строежа на Голямата пирамида.
Екипът се състоял от около 200 работници, които пътували из Египет и отговаряли за изпълнението на всички задачи, свързани с изграждането на Голямата пирамида. Сред най-интересните са варовиковите блокове, използвани за облицовката на пирамидата. Мерер подробно записва как екипът ги извлича от кариерите в Тура и ги пренася с лодка до Гиза.
Egypt’s Oldest Papyri Detail Great Pyramid Construction https://t.co/zo5fbXRcmF
— Dr. Kyriakos N. Papathanassiou, CPA, FRPSL, AIEP (@Hermes1861) November 15, 2022
Хората на Мерер натоварвали варовиковите блокове на лодки, транспортирали ги нагоре по Нил и наблюдавали как те се преброяват в административна зона, преди да бъдат отнесени в Гиза.
Дневникът на Мерер дори дава представа за един от архитектите на пирамидата. Анкхаф, полубрат на Хуфу, заемал длъжността "ръководител на всички царски работи".
Мерер също така внимателно следи как се плаща на екипажа му. Тъй като във фараонски Египет нямало валута, изплащането на заплатите се извършвало обикновено в мерки зърно. Имало една основна единица - "дажба", и работникът получавал повече или по-малко според категорията си в административната стълбица. Според папирусите основната храна на работниците е била хедж (квасен хляб), песем (плосък хляб), различни видове месо, фурми, мед и бобови растения, като всичко това се е поливало с бира.
Отдавна е прието, че Голямата пирамида е построена от голяма работна сила, но историците дълго време спорят за статута на тази работна сила. Мнозина твърдят, че работниците е трябвало да бъдат поробени, но свитъците от Червено море противоречат на това схващане. Подробните записи на плащанията на Мерер показват, че тези, които са строили пирамидите, са били квалифицирани работници, които са получавали възнаграждение за услугите си.
В редовете на крехките папируси има нещо още по-необикновено. По думите на Мерер в тях се съдържа разказ от първа ръка на човек, който не само е бил свидетел на строежа на пирамидите, но и чийто екип е бил важна част от ежедневната работа по изпълнението на задачата. Благодарение на това откритие египтолозите разполагат с подробна картина на последните етапи от строежа на Голямата пирамида.
