С ъществува ли интелигентен живот извън пределите на нашата планета? Този въпрос тормози човечеството от векове. Учените са разделени в своите мнения. Едни са убедени, че е въпрос на време да установим контакт с чужда цивилизация. Други пък смятат, че това е смехотворно. Според тях, дори и някой ден да бъдат открити извънземни същества, те едва ли ще представляват нещо по-развито от микроорганизми.
Темата за евентуалното съществуване на извънземни е разпалвало въображението на хората от дълбока древност. Една от най-старите творби, в които тя е засегната, се казва Vera Historia или „Истинска история“. Неин автор е Лукиан от Самосата, живял между 120 и 192 г. Сатиричното произведение започва с предупреждение към читателите, че то всъщност е напълно измислено и невъзможно. Днес „Истинска история“ е считана за един от първите представители на жанра научна фантастика.
Творбата описва пътешествие до Луната, където живеят създания като триглави лешояди, бълхи с размерите на слон, птици с тела от трева и криле от листа, както и хора, чиято пот е мляко. Лукиан не крие, че всичко в неговата творба е плод на въображението му. По този начин той искал да се подиграе на онези философи, сред които Платон, които твърдели, че могат да определят какво представлява истината и какъв е пътят, по който тя може да бъде достигната.
Луната често е описвана като дом на извънземни същества. Един от най-старите примери за това е японски разказ (т. нар. моногатари) от 10 век, в който се разказва за принцеса Кагуя. Тя била изпратена на Земята от своя народ, живеещ на Луната, по време на голяма небесна война. Когато пораснала, на нашата планета дошла делегация на лунните хора, които съпроводили Кагуя обратно до родния й дом.
Нека отново се върнем към „Истинска история“ на Лукиан от Самосата. В тази творба обитателите на Луната също били във война с други създания, които пък живеели на Слънцето. Предполагаемото съществуване на т. нар. соларен живот всъщност било популярна идея през 18 и 19 век. Тя била защитавана дори от някои видни учени, сред които Уилям Хершел. Знаменитият английски астроном остава в историята с откриването на планетата Уран и съществуването на инфрачервено излъчване. По-малко известен факт е, че Хершел е вярвал в една нестандартна теория. Тя гласи, че Слънцето има твърда повърхност, която гъмжи от живот.
Сравнително по същото време идеята за съществуването на извънземни засяга и един от най-великите писатели и философи на Просвещението – Франсоа-Мари Аруе, по известен с псевдонима си Волтер. В своето произведение „Микромегас“ той пише за великани, живеещи на планета, обикаляща около звездата Сириус, както и за друга раса извънземни, живеещи на Сатурн.
Опит за един по-научен подход в изграждането на образите на евентуални извънземни същества прави известният френски астроном Камий Фламарион, живял в края на 19 и началото на 20 век. През 1892 г. той публикува изследване за Марс и тамошните условия за живот. Той анализира подробно откритието на Джовани Скиапарели, че на Червената планета има канали и морета. В свои произведения Фламарион споделя и своите представи за извънземните. Той пише за интелигентни растения, създания, приличащи на русалки, както и човекоподобни същества с шест пръста на всеки крак и едно конично ухо на върха на главата.
На темата за извънземните са посветени огромен брой литературни произведения, научни трудове и филми. Но, както се казваше в популярния сериал „Досиетата Х“, истината все още е някъде там. Дали някога ще разберем сами ли сме във Вселената? Само времето може да даде отговор на този въпрос. Едно нещо, обаче, е сигурно – евентуалното съществуване на живот извън пределите на Земята ще продължи да разпалва въображението на милиони хора по цял свят.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
