В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век дуо илюзионисти навлиза в „изследователска лаборатория“ за паранормални явления и убеждава работещите там, че наистина притежават свръхестествени сили. Измамата „Проект Алфа“ продължава с години, преди те най-накрая да разкрият тайните си.
Ако има нещо, което дразни фокусниците (като изключим, разбира се, хората, които не разбъркват тестето карти добре), това са онези, които използват илюзионистки трикове, за да се правят, че имат истински свръхестествени способности.
От Худини до Дерен Браун съществува дълга линия от фокусници, които посвещават времето си на разобличаване на медиуми и спиритически сеанси - както на конкретни личности, така и по принцип.
От тях Джеймс Ранди е може би най-известният и най-продуктивният в усилията си. След дълга кариера като илюзионист под псевдонима „Удивителният Ранди“ (The Amazing Randi), той започва да разобличава мошеници, екстрасенси, знахари и хора, които твърдят, че могат да огъват лъжици с ума си, докато в действителност ги огъват с палците си.
Първият голям пробив на Ранди в тази област е именно по тази тема, след като илюзионистът Ури Гелер заявява, че притежава свръхестествени способности. Джони Карсън, американски телевизионен водещ, също е бил фокусник любител и не вярва, че Гелер е истински екстрасенс. Когато кани Гелер в предаването си Tonight Show, той се уверява, че реквизитът е защитен срещу измами с помощта на Джеймс Ранди.
Последва доста мъчително представяне, в което Гелер не успява да демонстрира способностите си - разбира се, по чисто съвпадение.
Въпреки че Ранди разобличава няколко отделни „екстрасенси“ и подобни фигури, той насочва вниманието си и към хората, които твърдят, че извършват задълбочени проучвания върху паранормалното без достатъчно научна строгост.
През 1979 г. Университетът „Вашингтон“ в Сейнт Луис, Мисури, получава безвъзмездно финансиране за създаването на „Лаборатория Макдонъл за парапсихологични изследвания“, която да тества твърдения за свръхестествени и паранормални явления, и започва да търси кандидати за не толкова строго изпитване.
Талантливите „екстрасенси“
Двама тийнейджъри на 17 и 18 години, които по-късно стават професионални илюзионисти и поддържат контакт с Ранди, кандидатстват за тези тестове и са избрани.
Ранди съветва експериментаторите, че методологията им трябва да бъде по-добре насочена към засичане на фокуси, и дори предлага сам да финансира пътуването си до лабораторията, за да ръководи експериментите лично. Съветът не е последван и двамата успяват да убедят изследователите, че извършват наистина невъзможни подвизи, просто като използват малко хитър трик и бърза мисъл.
Някои от тези трикове са твърде лесни за изпълнение. В един експеримент например от момчетата се иска да назоват изображение, намиращо се в запечатан плик. Пликът им е връчен и те са оставени сами с него, така че просто премахват телчетата от телбода, надникват вътре и слагат телчетата обратно на мястото им, преди да предадат плика за проверка.
На фокусниците дори се наложило нарочно да намалят процента си на успеваемост в този експеримент, за да не събудят съмнение.
В друг експеримент младият илюзионист, известен днес като Баначек, предлага, че може да повлияе на видеозапис, докато седи на известно разстояние от камерата, което и прави за пълно удовлетворение на изследователите. Начинът обаче, както той и Ранди разкриват по-късно, е, че той успява на два пъти да се пресегне напред, докато учените не внимават, за да промени контролната настройка на камерата.
Позволяването на „екстрасенсите“ да си играят с каквото си поискат е постоянен проблем в тези експерименти, според по-късните записки на Ранди. В един експеримент от момчетата се иска да преместят с ума си олекотен хартиен ротор, поставен в буркан, което те правят изключително успешно, както обикновено.
Въпреки че изследователите очевидно се опитват да елиминират въздушните струи чрез буркана, момчетата успяват да поставят малко парче материал под ръба му, което им позволява да преместят ротора чрез напълно обикновения метод на духане.
Илюзията достига своя край
При очевидно редките обстоятелства, когато тийнейджърите не могат да си играят с експеримента пред очите на всички, те намират друг начин. В един от тестовете аквариум, пълен с предмети, е заключен с катинар за през нощта, а на момчетата е поставена задачата да променят съдържанието му с помощта на ума си.
Тъй като нямат начин да измамят изследователите в тяхно присъствие, двамата имат съобразителността да оставят един прозорец отключен и да се върнат тайно през нощта, за да разбъркат предметите.
Екипът от илюзионисти винаги е планирал да разкрие измамата си. Всъщност двамата заявяват по-късно, че ако са били попитани директно дали мамят изследователите, Ранди им е бил дал указания незабавно да кажат истината. (Това се оспорва от други хора, които са били в лабораторията по това време, според които момчетата са били питани, но никога не са признали, че мамят на тестовете).
През 1981 г. Ранди започва да пуска слухове, че е изпратил илюзионисти в лабораторията, и малко след това с него се свързват заради експертизата му в откриването на трикове и информация за това как фокусниците извършват подобни подвизи. Не след дълго лабораторията въвежда нови протоколи, за които илюзионистите смятат, че няма да могат да заобиколят, съвпадайки със странен, но очевидно несвързан спад в свръхестествени им способности.
